През март 2016 г. европейските правителства въздъхнаха с облекчение, когато Брюксел постигна споразумение с Турция, насочено към възпирането на бежанци и мигранти да се придвижват към сърцето на Стария континент. На мнозина от онези, които избягаха от войната, глада и бедността, надявайки се на светло бъдеще в Европа, сделката разби мечтите им.
Три години по-късно си струва да хвърлим поглед назад към споразумението и въздействието, което то има върху миграцията, пише Елена Бекатарос в статия за електронното издание на водещия атински ежедневник Kathimerini.
Какво представлява споразумението между ЕС и Турция?
Една от основните разпоредби на сделката, която влезе в сила на 20 март 2016 г., беше, че всички, които пристигат на гръцки острови от близкото турско крайбрежие - предпочитаният по това време маршрут - ще бъдат задържани и върнати в Турция, ако не кандидатурите им за убежище в Гърция не бъдат одобрени. Те не биха могли да се придвижат към континенталната част на Гърция, подобно на стотиците хиляди преди тях, които преминаха през Балканите към Централна и Северна Европа.
Депортирането обаче не върви по план. Вместо да чакат да подадат молба за убежище в предпочитаната от тях европейска страна, новопристигналите кандидатстват веднага след пристигането им на островите. Това забави депортациите и създаде сериозно натоварване върху системата за убежище в Гърция. В резултат действителните депортации са много малко, в сравнение с периода преди споразумението.
Работи ли споразумението?
На много основно ниво за намаляване на броя на търсещите убежище, насочени към други европейски страни, споразумението е ефективно.
Повече от 1,2 милиона души са се регистрирали за убежище в държавите-членки на ЕС през 2015 г. и през 2016 г., в разгара на кризата. Тази цифра е намаляла наполовина през следващата година - през 2017 г. са подадени едва 654 000 нови молби за убежище и още по-малко - над 580 000 - през 2018 г., според статистическата служба на ЕС - Евростат. Германия продължава да бъде най-популярната страна за търсещите статут на бежанци, следвана от Франция и Гърция. Основните страни на произход на кандидатите са Сирия, Афганистан и Ирак.
Но намаляването на броя си има своя цена
Правозащитниците многократно са критикували сделката като нечовешка, като отбелязат, че тя е оставила хиляди в безизходна ситуация. В навечерието на третата си годишнина 25 организации за защита на човешките права и оказване на медицинска помощ, и доброволци се подписаха отворено писмо, в което призоваха европейските лидери "да предприемат незабавни и устойчиви действия за прекратяване на нелоялната и ненужна политика на ограничаване“.
Сделката също така не сложи край на пристиганията на гръцките острови, въпреки че цифрите са много по-ниски от хилядите на ден през 2015 г. и началото на 2016 г.
Каква е ситуацията на островите?
Условията в центровете за задържане на новопристигналите на островите постави десетки хиляди хора в непоносими условия. Остров Самос е буквално пренаселен - около 4000 души се борят за място в лагер с капацитет 648. Най-големият лагер в източната част на Егейско море, "Мория“ на остров Лесбос, в който има повече от 4 800 души в съоръжения, предназначени за 3 100, е подложен на най-остра критика от правозащитниците и дори от местните власти заради лошите условия на живот и сигурност.
Гръцките власти отбелязват, че условията на споразумението между ЕС и Турция им пречи да преместят хората от островите. Вместо това те се опитват да облекчат пренаселеността, като изпращат на континента определените като уязвими - като болни или много възрастни, семейства с малки деца или семейства с един родител.
Но с десетки, понякога стотици, които пристигат всяка седмица, това не е достатъчно, за да се разреши проблемът. Към последния понеделник (19 март – бел. р.) на островите са държани общо 14 742 души, повечето от които на Лесбос, Самос, Хиос, Лерос и Кос.
"Гърция се превърна в сметище за мъжете, жените и децата, които Европейският съюз не успя да защити", заяви Еманюел Гуе от "Лекари без граници" в изявление по повод третата годишнина от споразумението между ЕС и Турция.
"Това, което някога е било изтъквано като "спешна помощ", е отстъпило пред неоправдани нива на човешко страдание. ЕС и гръцките власти продължават да ограбват достойнството и здравето на уязвимите хора, като се опитват да възпрат други да не идват. Тази политика е жестока, нехуманна и цинична, и трябва да й бъде сложен край", подчертава Гуе.
Ами останалата част от Европа?
По-голямата трудност за навлизане в Европа от гръцките острови доведе до това мигрантите и бежанците да търсят алтернативни маршрути, за да влязат в ЕС. С повече от 57 000 неразрешени пристигания по море през 2018 г., Испания се превръща в предпочитания път към ЕС по море. Цифрата е повече от два пъти по-голям от броя на пристигащите през 2017 г. - 21 000 души. Самите НПО и испанското правителство обвиняват за увеличаването на броя на мигрантите сделката между ЕС и Турция, както и по-късните споразумения с Либия, които по същество затварят централния средиземноморски маршрут до Италия, допълва агенция Фокус.
Има обаче рязък спад на броя на пристигащите по море в Испания в края на 2018 г. и първите три месеца на тази година.
Умират и повече хора. Според Международната организация за миграция (МОМ) около 2 300 души са загинали през миналата година, прекосявайки Средиземно море, което е почти два пъти повече от предходната година. Близо една трета от тях са намерили кончината си в Западно Средиземноморие, което свързва северозападното африканско крайбрежие с европейските брегове в Испания.
