Голяма част от европейците вярват, че ЕС се е насочил в грешна посока, но Брюксел се надява да превърне тази неудовлетвореност в демократическа убеденост, а не в политическа апатия, пише в свой анализ Раян Хийт за изданието Politico, цитиран от БГНЕС.
С оставащата една година преди гражданите на ЕС да отидат да гласуват, тези в сърцевината на европейската демокрация се стремят към истински демократичен разговор в целия континент в подготовката за вота през 2019 г. За да постигнат това, те трябва да преодолеят тенденцията на европейските избори да изпаднат в безразборен, случаен сбор от национални гласове при ниска избирателна активност.
Най-тревожно във финансираното от ЕС ново проучване на Евробарометър, в което са участвали 27 600 избиратели в Европа, е, че 44% казват, че ЕС се ориентира в грешната посока, срещу 32 на сто, които смятат, че се Общността се правилно. Това сочи към по-нататъшен възход на антиелитарните и евроскептичните партии. Институциите на ЕС хвърлят пари за решаване на проблема в опит да се борят както срещу апатията, така и срещу популистката вълна.
Заедно, Европейският парламент и Европейската комисия планират да похарчат повече от 30 млн. евро за реклама и подкрепа за гласуване, насочени по-специално към младите хора и тези с мека подкрепа за ЕС.
Намаляване на изборната активност
Докато ЕС се ангажира с усилията йерархично да ентусиазира избирателите, началната му позиция е, че само половината от пълнолетното население на Европа казва, че се интересува от изборите, сочи новото проучване на Евробарометър. Това е равносилно на проучванията, проведени преди изборите за Европейски парламент през 2014 г., в които избирателната активност спадна за седми пореден път до по-малко от 43%. Тогава в Словакия например гласуваха само 13%.
С тези "облаци" на избирателната активност, надвиснали над изборите, политическите партии и институциите на ЕС ще бъдат принудени да отклонят ограничени ресурси от значителни дебати за бъдещето на Европа, за да привлекат хората към избирателните урни.
Една тактика, която има вероятност да успее, е, че някои страни, включително Белгия, Испания и Литва, натрупват заедно два или повече избори - от местни до национални и президентски вотове - в същия ден като европейския вот, за да се увеличи участието.
Популистка вълна
Проевропейското центристко мнозинство на Парламента трябва да се смята за късметлия, че евроскептиците не могат да се обединят под един политически чадър.
Дясноцентристката Европейска народна партия и социалистите на континента спечелиха 53% от гласовете през 2014 г. Този път социалистите по-специално имат проблем: очаквано лошо представяне в почти всички големи страни от ЕС, включително Германия, Франция, Италия и Полша означава, че десетки от местата на социалистите в Европарламента са изложени на риск, а заедно с тях и проевропейското мнозинство. Възможните сили, които да заменят социалистите в политическия център, като партията на Еманюел Макрон, "Напред!", досега не успяха да се материализират.
От младите избиратели, които институциите на ЕС се опитват да привлекат с рекламните си кампании, 63% казват, че "новите политически партии и движения могат да намерят по-добри решения", отколкото съществуващите партии. Всеки опит да се мобилизира гласуването за младежта рискува те да се насочат към евроскептичните настроения.
Италия - която е на път да има ляво-дясна популистка управляваща коалиция - е показателна. Италианците вече показват най-ниските нива на подкрепа за членство в ЕС от всяка държава от ЕС (44%), а два пъти повече хора смятат, че гласът им не се чува на европейско равнище (61% към 30%), отколкото тези, които са на обратното мнение.
Вътрешните врагове на ЕС
Тъй като центристките партии клонят към залез, евроскептиците придобиват повече лостове на властта, включително и в центристките групи.
Дръзката реторика срещу ЕС е редовна характеристика в коментарите на националните правителства за ЕС и има опора в четири европейски политически групи: Европейската народна партия (чрез партията "Фидес" в Унгария), Европейските консерватори и реформисти (полската партия "Право и справедливост"), Европа на свободата и демокрацията (италианските "Движение 5 звезди" и "Северна лига") и Европа на нациите и свободите ("Националният фронт" на Марин льо Пен). Много от отделните крайнолеви членове на ЕП също имат съмнения относно ЕС.
Евроскептичните партии – причината за чието съществуване е да работят активно срещу Евросъюза на собствените си избори - естествено гласуват по-сериозно, отколкото партиите с по-широка основа, които често разглеждат изборите като неприятност.
Реалният риск за ЕНП в този контекст е самодоволството. След като губи подкрепата си в големи страни като Франция, Италия и Полша от 2014 г., ЕНП се насочва към първо място на изборите, но може да стигне там само с 25% от гласовете. Това би било куха победа, особено ако ЕНП разчита на подкрепата на партии като "Фидес".
Липса на легитимност
Процесът "Spitzenkandidat", който за пръв път беше приложен през 2014 г. и принуждава политическите партии да изберат кандидат за президент на Европейската комисия от партията, като най-вероятно е постът да бъде зает от представител на партията, която получава най-много гласове, по-скоро би засилил, отколкото променил тези разбирания. Когато става дума за системата, повечето избиратели в новото проучване на ЕС се съгласяват, че увеличава прозрачността и легитимността на Европейската комисия. И все пак 70 процента настояват, че "има смисъл само ако е съпроводен от истински дебат за европейските въпроси и бъдещето на ЕС". Този дебат липсва на много равнища.
Никоя от партиите не планира да стартира първични избори, за да избере своя Spitzenkandidat и гласоподавателите не могат да гласуват за тях директно. Съществува също и въпросът за качеството. Според сегашната система е малко вероятно преговарящите министри и президенти да се кандидатират, защото ще се изисква от тях да водят кампании за длъжността в Комисията в продължение на месеци.
Постоянната борба на ЕС е да изглежда и да се чувства по-скоро като демокрацията, за която твърди, че е негова основна ценност. Във всеки случай, лидерите на ЕС са категорични, че окончателният избор е с тях.
Резултатът: Изборът на председателя на Комисията е в ръцете на 450 делегати на ЕНП на конгреса в Хелзинки през ноември, плюс 27 лидери на ЕС, а не на 450 милиона европейци.
