Ситуацията в Западните Балкани (за пореден път) е причина за безпокойство. Такъв е анализът на Константинос Филис, доцент в Американския колеж в Гърция и директор на Института по глобални въпроси, пише гръцкото издание Kathimerini.
Задънена улица в Косово и паравоенни групировки
Анализаторът започва с Косово, отчитайки, че сме изправени пред задънена улица. Той изтъква, че премиерът Албин Курти се е възползвал от напрежението със Сърбия, като забавя напредъка по Брюкселското споразумение от 2013 г., което гарантира сигурност и относителна автономия в 10 общини със сръбско мнозинство.
"Страхувайки се, че тяхното обединение може да доведе до евентуално отделяне, Курти не успя дори да излезе с алтернативно предложение на моделите, предложени от европейците. Присъствието на няколко паравоенни групировки в териториите, контролирани от сърбите, само засилва тревогите", смята Филис.
Той посочва, че в отговор Германия е предприела две инициативи, не непременно в координация с други европейски сили или Съединените щати. Според него действията на Берлин изглежда са водени от спешност, до голяма степен поради потенциалното завръщане на Доналд Тръмп в Овалния кабинет.
Припомняме, че бившият американски президент преди това предложи размяна на земя между Сърбия и Косово, план, който дълбоко разтревожи Берлин.
"Германците смятат, че промените на границите на крехките Балкани, подкрепяни от Запада, биха отворили "кутия с червеи". За да предотврати всяко съживяване на подобно предложение, Берлин противоречиво настоява за развитие, особено за повишаването на международния статут на Косово в рамките на сегашните му граници. В същото време Германия прибързано се застъпва за резолюция на ООН, която признава клането в Сребреница като международен ден на възпоменание на 11 юли. Въпреки че германската активност не кара сръбския президент Александър Вучич да се бори, тя със сигурност засилва натиска върху Сърбия и предизвиква спомени за гражданската война и нападението срещу Белград, като по този начин разпалват националистическите настроения. От друга страна, възраждането на национализма е нещо, което президентът на САЩ Джо Байдън активно се опитва да избегне, особено когато се стреми да се занимава с въпроси преди президентските избори", коментира Филис.
Той добавя, че в Босна сърбите, водени от Милорад Додик, близък съюзник на руския президент Владимир Путин, са въоръжени и готови, така да се каже, на практика да създадат държава в държавата. Те се оттеглиха от федералните институции и чакат удобен претекст или възможност да финализират отделянето си от Босна. ОЩЕ: Република Сръбска в Босна разчиства пътя за собствени избори
Преспанското споразумение под въпрос
В Северна Македония националистите са на ръба да поемат контрола над страната през следващите дни, като се изключат големи непредвидени събития, като албанската фракция потенциално отново може да бъде управляваща както на парламентарно, така и на правителствено ниво, отчита гръцкият анализатор. ОЩЕ: Избори 2 в 1 в Северна Македония
Филис обърна внимание, че ВМРО ни подготви за преоценка на Преспанското споразумение, поне в устните си декларации. Припомняме, че именно споразумението от Преспа от 2018 г. и Договорът с България от 2017 г. предшестваха присъединяването на Северна Македония към НАТО. ОЩЕ: "Състезание между българофоби": Проф. Павлов с коментар за изборите в РСМ и пасивността на България
"Въпреки че приемането от Гърция на меморандуми и активирането на комисии по въпроси като училищни учебници, търговски марки и наименования за произход, няма непременно да спре инерцията на ВМРО или да смекчи нейните твърди позиции, то все пак ще демонстрира добра воля от наша страна към други партии в Северна Македония. Освен това това би предоставило възможност за засилено взаимно разбиране и сътрудничество. Освен това създаването на Съвет за сътрудничество на високо ниво може да се окаже инструмент, като насърчи споразумения, които култивират положителна атмосфера, ангажират местни заинтересовани страни и в крайна сметка засилват нашето влияние в Северна Македония. Тъй като нямаме съществени инструменти на наше разположение, сега ще трябва да инвестираме в нашето често декларирано намерение да подкрепим процеса на интеграция на Западните Балкани, потенциално чрез защита на подробна пътна карта с ясни ангажименти и срокове както за страните от региона, така и за Европейския съюз. Такъв план, носещ гръцкия отпечатък, може да бъде разкрит от премиера по време на значима балканска обиколка, начинание, неизследвано досега. Отношенията ни с новото правителство на Северна Македония ще представляват набор от предизвикателства", коментира Константинос Филис.
Албания предизвикателство за гръцката външна политика
На фона на всичко това Албания се очертава като основното предизвикателство за гръцката външна политика на Балканите. Аферата с Фреди Белери взе тревожен обрат.
Припомняме, че той бе осъден от албанския съд на 2 години затвор заради купуване на гласове на местните избори в Албания миналата година. Той беше задържан дни преди вота, но спечели кметските избори в Химаре от ареста. Наскоро обаче стана ясно, че Белери ще бъде кандидат за евродепутат от листата на гръцката партия "Нова демокрация". Случаят с етническия грък обтегна отношенията между двете страни, а перспективата за потенциалното му избиране за евродепутат развързва ръцете на албанския премиер Еди Рама да наложи свой кандидат за кмет в южния град Химаре. ОЩЕ: Посещението на Еди Рама в Гърция виси на косъм
"Опасявам се, че този въпрос, заедно с по-широки въпроси като отношението към етническото гръцко малцинство в Албания, остава предимно двустранен и тепърва ще придобива европейското измерение, което се надяваме да му дадем. Освен това има лидери в ЕС, които изглеждат готови да предложат гаранции на ръководството на Албания за непрекъснат път към членство в ЕС. Потенциалната инструментализация на албанската общност, живееща в Гърция, от Рама представлява още по-голяма опасност", смята доц. Филис.
Нов дневен ред на Западните Балкани и препотвърждаване на европейският им път
Анализаторът смята, че гръцката страна трябва да формулира всеобхватна стратегия за региона за период от пет години, включвайки както своите партньори, така и местното ръководство като заинтересовани страни в своя план и визия. Според него Западните Балкани изискват съответен дневен ред – декларация, подобна на Декларацията от Солун от 2003 г., пригодена да посрещне значително по-предизвикателните обстоятелства на днешния ден. Гърция не може да си позволи да отсъства от този процес.
Припомняме, че състоялият се на 19 и 20 юни 2003 г. в Солун Европейски съвет потвърди своята решимост за пълна и ефективна подкрепа на европейската перспектива за страните от Западните Балкани, като заявява че те ще станат неразделна част от Европейския съюз, след като изпълнят установените критерии. На този форум бяха одобрени заключенията на Съвета от 16 юни 2003 г., включително приложението „Солунски дневен ред за Западните Балкани: движение към Европейска интеграция“. „Солунският дневен ред“ уточнява начините и средствата за интензифициране процеса на стабилизиране и асоцииране, включително изграждането на европейски партньорства.
