След 26 години на власт Александър Лукашенко се сблъска с безпрецедентно протестно движение.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко е на власт от 26 години. На 10 август той бе официално преизбран отново с резултат от 80% от гласовете срещу само 10%, които бяха спечелени от основния му съперник Светлана Тихановская. В изключително напрегната ситуация тези фалшифицирани избори представляват за Владимир Путин проблем, който може да се окаже ключов за него самия.
Кратък анализ на ситуацията:
1) Беларус е държава, разположена в центъра на Европа с население от 9,5 милиона души. Доскоро за нея във Франция малко се говореше. Беларус няма специални козове за развитието на разклатената си икономика. Заплатата на малка столична средна класа е около 300-400 евро на месец. Няма защита срещу безработицата.
2) Лукашенко беше избран за президент за първи път през 1994 г. на гребена на вълна от обещания за борба с корупцията. Но въпреки че в момента наистина е много по-слабо разпространена, отколкото в Украйна и почти не засяга хората, тя все още съществува на друго ниво. Всеки с успех в бизнеса може да бъде ограбен от управляващата класа, която обича да живее в луксозни защитени зони в покрайнините на Минск, където има повече „Порше“-та по пътищата, отколкото ВАЗ-ове.
3) Лукашенко управлява страната с желязна ръка от 1994 г.: стабилното му преизбиране на всеки пет години се осигурява само от мащабна фалшификация на изборните резултати. 2020 г. не беше изключение. Красноречивите записи на разговори в изборни комисии (например във Витебск), които се появиха в социалните мрежи, свидетелстват за фалшифицирането на резултатите с почти огледална промяна в полза на диктатора. Контролните комисии са изцяло подчинени на властите, а работата на независимите наблюдатели е забранена. Европа отказа да признае изборите, но още на следващия ден Лукашенко получи поздравления от приятелски страни като Китай и Русия.
4) Беларуското население винаги е било наясно с избирателния фарс и вече протестира през 2010 г. Тогава режимът остро потуши демонстрациите, което доведе до международни санкции.
5) Както в миналото, Лукашенко затвори устата на опозицията няколко седмици преди изборите: Виктор Бабарико (бивш банкер) и Сергей Тихановски (блогър и активист) се озоваха зад решетките по изфабрикувани обвинените. ЦИК отказа регистрация на Валери Цепкало, който трябваше да избяга в Русия, за да избегне евентуален арест.
6) ЦИК регистрира като кандидати самво подставени лица.. Тогава съпругата на Сергей Тихановски Светлана, обикновена учителка по английски език без политически опит, стана кандидат вместо съпруга си и се оказа много по-опасна за властите, отколкото се очакваше. Тя събра около себе си протестно движение (включително подкрепата на клана Бабарико) и обеща, в случай на победа, да освободи всички политически затворници и да проведе свободни избори. Тя призна, че няма необходимите умения за работа на тази позиция и е готова да отстъпи място на по-опитен човек. След като подаде заявление в ЦИК, оспорващо изборните резултати, тя избяга в Литва от страх за безопасността си и все още е там.
7) Беларуското население ненавижда Лукашенко и неговите лъжи, трупани 26 години. Следователно за протеста не се изискваше никакво чуждо влияние, независимо от това какво каза президентът по този въпрос. Достатъчно беше да се вгледаме в това, че по-голямата част от населението носеше през тази година и на изборите бели гривни, символ на търсенето на свободни и честни избори.
8) Тази година Лукашенко и неговият министър на вътрешните работи Юрий Караев ангажираха полицията и спецчастите за разпръскване на протестиращите (тези садисти действат извън рамките на закона, тъй като тяхната самоличност не може да бъде идентифицирана), да не говорим за неизвестните в цивилни дрехи и дори коли без регистрационни табели. Освен това в опит да лиши населението от комуникации, правителството изключи интернет в страната от 12 до 15 август.
9) Крайната бруталност на репресиите наподобява сталинските и фашистките методи: отвличане на хора директно на улицата посред бял ден за сплашване на населението, потрошени коли, арест на шофьори, които натискат клаксони в знак на протест, открит побой на демонстранти, които не оказват съпротива, нечовешки условия в затворите (затворниците нямат къде да лежат или дори седят в препълнени килии, не се хранят, пребиват ги по мсякакъв повод ...), изнасилванията на жени в автомобили на ОМОН ... Насилието достигна такова ниво, че Юри Караев дори се извини за наранявания, причинени на случайни минувачи.
10) Но белоруското население вече не се страхува от Лукашенко, който въпреки движението, което обгърна цялата страна (най-големите фабрики стачкуват), обвинява за всичко чужбина. Десетки хиляди хора демонстрират спокойно в продължение на много дни. Километрични вериги от хора с цветя в ръце се простират по пътищата, а минаващите автомобилисти изразяват солидарността си с клаксони.
11) Въпреки параноята на диктатора, който твърди, че се справя без подкрепата на Владимир Путин (струва си да си спомним за неотдавнашния абсурден епизод със задържаните, но след това освободени бойци на Вагнер), Лукашенко е принуден да тича в Кремъл за защита. Президентът Путин може лесно да задуши беларуската икономика (например с цените на газа) и не му харесва фактът, че тази страна е поела по опасен път, който би могъл да постави под въпрос интеграцията й в Руската федерация (Лукашенко досега възпрепятства процеса по всякакъв начин, за да осигури собственото си съществуване) и да се превърне в истински прецедент на демокрацията в руската сфера на влияние, ако в страната се проведат свободни избори под егидата на независими международни наблюдатели.
Александър Лукашенко окончателно загуби контрол над ситуацията, въстанието срещу него сред населението придоби толкова мащабен характер, че сега запазването на властта му чрез намесата на армията изглежда нереалистично. Наистина му е трудно да издаде заповед за стрелба по мирна тълпа от десетки хиляди жени и деца, които се държат възможно най-коректно („провокатори“ все още организират сбивания, за да оправдаят употребата на сила, както се вижда през последните няколко месеца) и само искат Лукашенко да им обещае свободни и честни избори. Настоящите събития в Беларус не са нов Майдан и за тях не е била необходима скритата намеса на чужди сили, преди всичко на САЩ.
Поради което Владимир Путин трябва да се намеси във вътрешните работи на Беларус (като същевременно уверява международната общност, че не прави това), за да замени пешката си. Беларус не трябва да напуска руската сфера на влияние и всички, включително Западът, биха предпочели бърза руска намеса, отколкото клане, наредено от диктатор, за който някои наблюдатели казват, че е полудял.
Относно Виктор Бабарико, филантроп и бивш шеф на местния офис на Газпромбанк, възниква въпросът: достатъчно лоялен ли е на Кремъл, за да бъдат спасени „и козата, и зелето“ (класическа главоблъсканица от средните векове, в която селянин трябва да превози през река вълк, коза и зеле, без да загуби нищо, при положение, че в лодката има място само за още едно нещо, освен за човека – бел. ред.), няма ли да се изкуши да се сближи с ЕС, което очевидно ще бъде по-изгодно за страната в икономически план ? Има ли в ръцете на Кремъл друг кандидат, който би могъл да привлече подкрепата на беларуското население? Да се надяваме, че е така.
* Авторът на коментара в „Атлантико“, Франция, е Ален Родие, френски офицер в разузнаването в оставка, заместник-директор на Френския център за разузнавателни изследвания. Превод: БГНЕС.
