Саудитска Арабия играе важна роля на петролните пазари, но е избрала Русия пред САЩ, пише американското издание Foreign Policy. Авторите на статията Халид Ал Джабри и Анел Шелийн препоръчват на американския президент Джо Байдън да преосмисли отношенията си с нея и повече да не моли саудитците да помпат повече петрол. На саудитците трябва да се покаже колко е рисковано за тях да загубят своя "единствен стабилен партньор" в сферата на сигурността, смятат те и излагат тезата си:
Рияд играе важна роля на петролните пазари, но предпочита да застане на страната на други диктатори пред САЩ.
Докато Съединените щати и техните съюзници са единни срещу руската операция в Украйна, Саудитска Арабия застана на страната на Русия. Отказвайки публично да осъди Русия и потвърждавайки решимостта си да спазва споразумението в ОПЕК+, правителството на тази страна отслаби дългогодишното си партньорство със Съединените щати.
Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман е притискан да увеличи добива на петрол, но той твърди, че е отказал да разговаря с президента на САЩ Джо Байдън, въпреки че е провел разговори с руския президент Владимир Путин преди това. Отказвайки да добива и доставя петрол, за да замени Русия, престолонаследникът улеснява агресията на Путин, като му позволява да развива руските енергийни ресурси въпреки международно наложените санкции срещу Русия и да опита да направи енергийно зависимите страни в Европа заложници на руския нефт и газ.
В началото на седмицата (21 март) саудитското правителство отново отказа да осъди Русия за нейните действия. Вместо това саудитският външен министър проведе разговор с руския си колега и потвърди готовността си за "укрепване и разширяване на двустранните отношения".
Въпреки тази непримиримост на Саудитска Арабия, администрацията на Байдън наскоро изпрати допълнителни системи за противоракетна отбрана "Пейтриът" в кралството в отговор на ударите на хутите срещу водните и енергийните съоръжения на Саудитска Арабия. Заявявайки, че се нуждаят от защита на САЩ, саудитците в същото време отрекоха отговорност за прекъсванията на петрола, причинени от подобни йеменски атаки. Вашингтон им изпрати оръжия без никаква гаранция, че Рияд ще увеличи производството, въпреки че ARAMCO обеща нови инвестиции в индустрията.
Нежеланието на саудитците да увеличат производството на петрол в отговор на искането на Байдън е показателно за промяна във верността. По време на 70-годишното партньорство между САЩ и Саудитска Арабия Вашингтон е действал като основен гарант за сигурността на Рияд и повечето саудитски монарси отговориха чрез тясно координиране на енергийната си политика със САЩ. Но откакто Мохамед бин Салман дойде на власт, двустранните отношения се влошават поради безразсъдни саудитски външнополитически решения, включително седемгодишната война в Йемен и многобройни нарушения на правата на човека, най-впечатляващият пример за което беше ужасното убийство на журналиста Джамал Хашоги.
Въпреки сложността на отношенията, мнозина от администрацията на Байдън продължават да изповядват ангажимента на Вашингтон към Саудитска Арабия по въпросите на сигурността. Подобни твърдения се подкрепят от продължаващата американска подкрепа за саудитската война в Йемен. А наскоро Съединените щати продадоха оръжия на стойност 650 милиона долара на кралството, за да се защити от ракетите и дроновете на хуситите.
Освен това Съединените щати демонстрират своя ангажимент и към други партньори в областта на сигурността в Персийския залив. Наскоро Катар получи статут на водещ съюзник на САЩ извън НАТО. И когато хуситите нанесоха серия от удари с дронове по Абу Даби през януари, американците доставиха допълнително военно оборудване на Обединените арабски емирства. Но въпреки тези усилия, саудитците искат повече подкрепа от САЩ за войната си в Йемен в замяна на повече добив на петрол.
Всъщност Саудитска Арабия не се съмнява в американските гаранции за сигурност. Просто престолонаследникът иска да консолидира властта си. Съединените щати показват, че ще държат своите партньори от Персийския залив в безопасност, но няма да се насочат към цивилни, за да защитят предпочитания от тях режим, както правят авторитарните арабски лидери.
Членове на управляващата саудитска династия смятат, че само чрез пряката им военна намеса в Бахрейн през 2011 г. кралското семейство Ал Халифа е било спасено. Американците не направиха нищо в този случай, въпреки че 5-ти флот на ВМС на САЩ е съсредоточен в пристанището на Манама. Оттогава саудитците са предпазливи към САЩ и тяхната параноя относно вътрешните вълнения само се засилва. При крал Салман и престолонаследника принц Мохамед бин Салман Саудитска Арабия започна бързо да се развива и укрепва връзките си с Русия и Китай.
Подобно на Путин и китайския му колега Си Дзинпин, саудитското правителство подкрепя автократичния модел на капитализъм, както и алтернативен световен ред, който е изграден върху поддържането на авторитаризъм и изключването на правата на човека от сферата на междудържавните отношения. Саудитска Арабия и други водещи страни в ислямския свят са безразлични към това как Китай и Русия потискат своите мюсюлмански малцинства. Това доказва, че и тези, и другите, се противопоставят на спазването на правата на човека.
Саудитска Арабия и ОАЕ споделят параноичния страх на Пекин и Москва от ислямистки движения, които могат значително да дестабилизират режимите им. Кралят и престолонаследникът активно се стремят да изолират и отблъскват ислямистите. Затова те се опитват да омаловажат значението на исляма за саудитската национална идея и да увеличат ролята на кралското семейство. Например, на 22 февруари Саудитска Арабия за първи път отбеляза Деня на основаването. Страната сега проследява националния си произход от 1727 г., когато Мохамед ибн Сауд идва на власт, а не от 1744 г., когато Сауд се съюзява с основателя на уахабизма Мохамед ибн Абд ал-Уахаба, за да укрепи своята религиозна легитимност и да започне териториална експанзия.
Мнозина на Запад приветстваха решението на саудитското правителство да разформирова сили като религиозната полиция и да разхлаби сегрегацията по пол. Но тези промени бяха придружени и от безпрецедентни вътрешни репресии. Арестите на правозащитници, борбата срещу дисидентите в чужбина и неотдавнашната масова екзекуция на 81 затворници разкриват истинската същност на намеренията на Мохамед бин Салман. Той иска напълно да потисне несъгласието, включително подкрепяното от държавата духовенство и консервативния елит, създавайки вид на установени западни социални норми.
Продължителното негодувание от убийството на журналиста Хашоги и политическата изолация на престолонаследника със сигурност го убедиха, че опитите му да ребрандира Саудитска Арабия в очите на Запада са се провалили. В същото време Китай и Русия са партньори, които никога няма да го осъдят за убийството на журналист.
Но залагането на предоставянето на гаранции за сигурност от Китай и Русия е доста рисковано. За разлика от САЩ, тези страни никога не са защитавали Саудитска Арабия и нямат значително военно присъствие в Персийския залив. Ако Саудитска Арабия реши да прекрати доставянето на американското военно оборудване и оръжия, този процес ще отнеме десетилетия, а такова постепенно спиране ще струва стотици милиарди долари.
Освен това Китай и Русия имат близки и взаимноизгодни отношения с Иран и е малко вероятно да го пожертват в името на чувствата на саудитците. В разговорите с американците саудитците отдавна искат по-строги гаранции за американска защита от Иран и тези регионални групи, които той подкрепя. Ако Рияд е готов да пренебрегне подобни опасения в името на партньорството с Пекин и Москва, ясно е, че преди това се е опитвал да играе на дългогодишното недоверие на Вашингтон към Техеран.
Дори страховете на престолонаследника за Иран да са истински, опасенията му за вътрешните вълнения са все по-силни. Поради тази причина той е готов да даде предпочитание на партньор като Путин, който доказа решимостта си да запази Башар Асад на власт в Сирия, дори с цената на огромни цивилни загуби. Той се надява, че ако сега застане на страната на Русия, Кремъл ще му се притече на помощ в труден момент, да речем, ако започнат масови народни протести в Саудитска Арабия.
Мохамед бин Салман прави дългосрочен залог за подкрепата на Путин, без да иска да го антагонизира чрез сближаването му с ограничено срочните западни лидери. Отказът да се срещне лице в лице с британския премиер Борис Джонсън и висши американски служители, включително съветника по национална сигурност Джейк Съливан, с координатора на Съвета за национална сигурност за Близкия изток Брет МакГърк и с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, доказва, че саудитският престолонаследник вече е взел решение. Той няма да коригира петролната си политика, защото това ще отслаби енергийния лост на Путин и ще намали притока на петродолари в Русия. Мохамед бин Салман избра Москва пред Вашингтон. "Съответно администрацията на Байдън трябва да спре да иска от саудитците да увеличат производството на петрол, докато притиска европейските съюзници да се откажат от руските изкопаеми горива. Несъвместимостта на американската демокрация и саудитския авторитаризъм отдавна създава напрежение в двустранните отношения. Крайно време е САЩ да спрат да молят саудитците да изпомпват повече петрол. Сега не е моментът да се помага на бруталната въглеводородна диктатура", казват авторите на анализа.
Изправени пред злощастната необходимост от замяна на руския петрол с петрол от Саудитска Арабия, Иран или Венецуела, най-доброто решение за повишаване на цените на САЩ е да възстановят иранската ядрена сделка и да върнат иранския петрол на световния пазар. Покупките на петрол от Иран все още ще бъдат ограничени от актуализираните условия на ядреното споразумение. А отстъпките пред саудитските (или венецуелските) искания не предоставят на Съединените щати допълнителни гаранции за премахване на американските опасения. В бъдеще Байдън трябва да постигне намаляване на американската зависимост от изкопаеми горива, което ще предпази икономиката на САЩ от неизбежните сътресения, причинени от повишаването на цените на петрола. Само тогава правителството на САЩ ще може да обърне гръб на двуличните сделки с петролните диктатори.
Изглежда, че Рияд приема американската защита за даденост, въпреки неотдавнашното охлаждане в отношенията. Това е отчасти защото Байдън не изпълни обещанието си да държи престолонаследника отговорен за убийството на Хашоги и унищожаването на Йемен. Настоящата американска политика на успокояване на Саудитска Арабия само засилва схващането на Мохамед бин Салман, че Байдън се нуждае от него повече, отколкото Рияд се нуждае от Вашингтон. Тази гледна точка го подтиква към допълнително укрепване на партньорствата с Русия и Китай, тъй като той вярва, че правителството на САЩ няма избор и ще продължи да го подкрепя.
Но Байдън, използвайки възможността, трябва да преосмисли из основи отношенията на САЩ със саудитската монархия, да спре всички продажби на оръжие и да анулира договорите за ремонт и поддръжка на военното оборудване на страната. Само това ще покаже на Рияд колко е рисковано за него да загуби единствения си стабилен партньор в областта на сигурността.
Ако Мохамед бин Салман упорства да подкрепя своите колеги-диктатори, това няма да е голяма загуба за САЩ.
Автори: Халид Ал Джабри и Анел Шелийн, Foreign Policy
