Според ново проучване хората, които не си доспиват, могат да бъдат особено податливи на състояния, свързани с тревожност, като посттравматично стресово разстройство или страх.
Изследването се появява в „Biological Psychiatry: Cognitive Neuroscience and Neuroimaging“ и е публикувано от ДЕ24.
„Това проучване ни дава нова представа за това как лишаването от сън влияе върху мозъчната функция, отговорна за страха“, каза д-р Камерън Картър, редактор на „Биологична психиатрия: когнитивна неврология и невроизображение“.
Изследователите, водени от д-р Ан Жермен от Университета в Питсбърг и д-р Едуард Пейс-Шот от Медицинското училище в Харвард и Централната болница в Масачузетс, са проучили 150 здрави възрастни. Една трета от субектите са получили нормален сън, една трета е била ограничена откъм сън и е спала само през първата половина на нощта, а една трета е била без сън, т.е. изобщо не са спали. На сутринта всички субекти били подложени на събития, предизвикващи страх.
„Нашият екип използва трифазен експериментален модел за улавяне и преодоляване на страховити спомени, докато мозъкът им е сканиран с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс“, каза д-р Пейс.
Изображенията на мозъка, записани по време на задачите, показват активиране в области на мозъка, свързани с емоционалната регулация. Но мозъчната активност изглеждала съвсем различно при хора с нарушен сън, каза д-р Пейс. „Открихме, че сред трите групи тези, които са спали само половината нощ, показват най-голяма активност в области на мозъка, свързани със страха, и най-малко активност в области, свързани с контролиране на емоциите.“
Изненадващо, хората, които не са спали изобщо, не са имали активиране на мозъка в области, свързани със страха, по време на експеримента. 12 часа по-късно мозъчната им активност изглеждала по-подобна на нормалния сън, което показва, че ограничения сън може да е по-лош от никакъв.
Изследователите смятат, че спането само през половината нощ води до загуба на фазата от съня с бързи движения на очите (REM), което е доказано, че е важно за паметта и обикновено се случва към края на нормалния период на сън.
Д-р Картър каза, че изследването „използва неинвазивно изобразяване на мозъка, за да ни даде нов прозорец за това как лишаването от сън нарушава нормалните механизми на изчезване на страха и потенциално увеличава податливостта към посттравматични симптоми на стрес“.
„Медицинските работници и войниците често са с ограничен или прекъснат сън, вместо да го пропускат за цяла нощ“, отбеляза от своя страна д-р Пейс.
