Русия иска да заздрави традиционните си връзки с лявоориентираните държави в Латинска Америка и така да затвърди статута си на световна сила. Първоначалните реакции на Никарагуа, Куба и Венецуела обаче са предпазливи.
Още от съветско време Венецуела е верен съюзник на руснаците. И сега, на фона на кримската криза, президентът Николас Мадуро не оставя никакво съмнение, че продължава да подкрепя Русия. Той отправи остри критики по повод санкциите на САЩ и ЕС. "Те искат да обкръжат Русия, за да я отслабят, подтиснат и разрушат", заяви Мадуро в седмичното си радиообръщение миналата сряда (26.03.).
И докато в Каракас руската позиция по отношение на Украйна се натъква на одобрение, то плановете на Русия да разшири военноморското си присъствие в Латинска Америка чрез достъп да пристанищата в региона не будят особено въодушевление. Външният министър на Венецуела Елиас Яуа недвусмислено заяви, че разполагането на чуждестранни военни бази в страната му противоречи на конституцията.
Подобна бе и реакцията на Никарагуа. Главнокомандващият никарагуанската армия Хулио Авилес окачестви руските планове като чиста проба спекулация и заяви, че конституцията на страната разрешава достъпа на чуждестранни войски само в случаи на хуманитарни акции или съвместни военни учения.
Кубинското правителство пък изобщо не реагира на информациите - въпреки че ден след като руското министерство на отбраната обяви плановете си за разширяване на военното си присъствие в Латинска Америка, Северна Африка и Азия, в пристанището на Хавана акостира руски военен кораб.
Тревожно мълчание
Русия се стреми към достъп до пристанищата, а в някои случаи и до военновъздушни бази, за да демонстрира влиянието си в света. "Някои страни обаче мълчат подозрително по този въпрос. А това говори само по себе си. Смятам, че тук цари известно недоволство и мнозина гледат на руските планове като на империалистичен акт", казва Клаудия Деч от германската фондация "Фридрих Еберт" в Аржентина.
"Ако сте чули речта на Путин от четвъртък (27.03.), ще разберете, че от негова гледна точка Русия може да съществува само като голяма империя. Руснаците искат да имат влияние в Латинска Америка. Те никога на са се отказвали от този си стремеж", казва американският експерт по въпросите на външната политика Стивън Бланк в разговор с Дойче Веле.
Според Клаудия Деч, между опита на Москва да получи достъп до пристанищата на своите съюзници в Латинска Америка и украинската криза има пряка връзка. Деч смята, че Русия се опитва да провокира САЩ пред собствената им врата. "Същевременно обаче Русия настоява латиноамериканските ѝ съюзници да ѝ изплатят и помощите от миналите години, които включват хранителни и военни доставки", добавя експертката.
Всичко това би могло да се разглежда като отговор от страна на Русия на усилията на НАТО да засили присъствието си в Източна Европа в близост до руските граници. "Няма съмнение, че Русия съзнателно търси достъп до пристанища и военни бази в Латинска Америка. Русия се стреми да дестабилизира региона като използва традиционните антиамерикански нагласи в много латиноамерикански държави", изтъква от своя страна Стивън Бланк. Той смята, че въздържаните реакции от латиноамериканските страни са по-скоро тактически ход и че руснаците всъщност ще сложат на масата много пари, влияние и власт. "Това, което партньорите обявяват в преговорите, никога не е последната им дума", казва Бланк.
"Руските козове в Латинска Америка са продажбата на оръжия и износът на енергия", посочва американският експерт и добавя, че тъй като вносът на газ в региона би бил логистичен кошмар, Русия залага на изкупуването на енергийни фирми в Латинска Америка. "Венецуела например изнася по-голямата част от петрола си за САЩ. Следователно руснаците ще станат собственици на част от този петрол. Те вярват, че по този начин могат да окажат влияние върху американската икономика", казва Бланк.
Дилемата на Латинска Америка
И все пак: в контекста на последните събития в Украйна латиноамериканските държави са изправени пред дилема. Повечето от тях се застъпват за ненамеса във вътрешните работи на други държави. "Те се обявиха срещу интервенция и в Либия, и в Сирия", посочва Клаудия Деч. Подобно е и отношението им спрямо кримската криза. Те остават неутрални, но изтъкват необходимостта от политическо решение на проблема.
Сътрудничеството с Москва обаче ги вкарва в още по-затруднено положение. Бразилия например ясно заяви, че иска да продължи сътрудничеството с Русия в групата на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), но същевременно настоява за политическо решение на кризата в Крим.
В крайна сметка обаче Русия е твърдо решена да остане в региона. Стивън Бланк смята, че това ще донесе предимства за латиноамериканските страни. "По своя темперамент и идеология те са настроени антиамерикански и затова ще се съобразяват с Русия и Китай, поне докато пред очите им е гърнето със злато", казва той.
В момента по всичко личи, че никой не може да спре латиноамериканските планове на Русия. Защото поне от десетилетие насам ЕС и САЩ загърбват латиноамериканските държави. "Латинска Америка е дълбоко разочарована от президентството на Барак Обама, поради което отношенията им в момента са белязани по-скоро от липса на концепции и мълчание", казва Деч и допълва, че студената война все още е в главите и на двете страни.
"След падането на Желязната завеса мнозина вярваха, че Русия ще се впише в новия западен ред. Кризата в Украйна обаче доказва, че Русия не иска да се интегрира. Тя иска да възстанови статута си на велика сила и да има пълна свобода на действие", казва Стивън Бланк. В това отношение обаче първоначалните реакции на Никарагуа, Венецуела и Куба са по-скоро предпазливи.
Източник: Дойче веле
