Станаха модерни пророчествата за неизбежната смърт на долара. Обобщеният доларов индекс е паднал с почти 10% от средата на март. Повечето банки и анализатори прогнозират, че тази тенденция ще продължи, а някои дори прогнозират, че доларът ще падне с 20%, ако не и повече през 2021 година. Това пише в анализ британският вестник Financial Times, цитиран от Агенция Фокус.
Ако беше неизбежно, разбира се, вече би се случило. И ние много добре знаем, че когато всички „умни“ пари са концентрирани от едната страна на пазара, рискът цените да се движат в обратна посока е най-голям.
Посочват се четири причини защо доларът е на път да рухне. Първо, като сигурна валута, доларът се укрепва на фона на рязко покачване на несигурността, както през март. Сега, с появата на ваксините, най-лошите страхове от пандемията са отминали. Но пазарът вече знае за появата на ваксини, това изобщо не е новина. Възможно е да има известна несигурност относно производството, разпространението и употребата на ваксини, но само това няма да оправдае предстоящия спад от 20% на долара.
Второ, Федералният резерв на САЩ, който обикновено разширява баланса си по-решително от другите централни банки, продължава да смекчава мерките си. Други централни банки обаче не го последваха. Например ЕЦБ не възнамерява допълнително да укрепва еврото и даде да се разбере, че ще се бори с това.
Трето, има двоен дефицит в бюджета и търговския баланс на САЩ. И двете трябва да бъдат финансирани от приток на капитал от чужбина. И за да привлече това чуждестранно финансиране, е необходимо да направят американските активи възможно най-привлекателни, като се направи долара по-евтин. Това, разбира се, е същата хипотеза за "двоен дефицит", с която тези, които предсказваха колапса на долара, бяха хипнотизирани преди финансовата криза. Но тогава доларът не се срина и има всички основания да се смята, че това няма да стане и сега. Правителството на САЩ вероятно ще продължи да поддържа бюджетния дефицит в обозримо бъдеще. С по-малко спестявания в публичния сектор, салдото по текущата сметка на САЩ, тоест разликата между инвестициите и спестяванията, ще премине в дефицит, при равни други условия. Уловката е, че това не се случва. Американските държавни спестявания може да са паднали, но частните спестявания, напротив, са се увеличили. Отчасти това увеличение е временен ефект на изолацията: трудно е да почивате в чужбина и да вечеряте в ресторантите, докато седите у дома под карантина.
Но друг момент вероятно ще продължи. Американските домакинства си припомниха, че спестяванията им не са достатъчни за един дъждовен ден. Когато хората нямат с какво да платят за апартамент само след един месец безработица, това е тревожен сигнал. ЕЦБ изглежда не желае да се примири с допълнителното укрепване на еврото и въведе нови мерки за ограничаване на растежа на валутата. Всичко това го знаем от историята. След Голямата депресия нивата на спестявания в САЩ се повишиха и останаха високи. Издържалите този тест остават консервативни финансово и икономически до смъртта си. Възможно е кризата с Сovid-19 да приключи по същия начин. Това ще се отрази и на инвестициите. Големите инвестиционни проекти ще се забавят, докато компаниите имат по-ясна представа за това какъв ще бъде светът след пандемията. Ще бъдат ли готови да похарчат пари за офис в центъра, бизнес хотели или големи самолети, преди да разберат колко трайно ще бъде прехвърлянето на служители на работа от вкъщи? Така че дори ако процентът на спестяванията в САЩ падне, инвестициите също могат да останат ниски още няколко години, което е важно за валутното прогнозиране. Валутните пазари очевидно не са взели предвид тези точки - за разлика от други играчи. Ако постоянният спад на вътрешните спестявания и бързото възстановяване на инвестициите бяха неизбежни, щяхме да видим рязко покачване на лихвените проценти и инфлацията - в търговията с хазната на САЩ. Напредъкът в тази посока обаче беше много скромен.
И накрая, четвърто - твърди се, че падането на долара предвещава предстоящ край на геополитическото господство на САЩ. Глобалната хегемония на Америка след Втората световна война е една от причините доларът да се превърне във водещата валута в света. Сега тази доминираща позиция е отслабена от екстравагантната едностранчива политика на Доналд Тръмп. Други държави виждат САЩ като нарушена демокрация и ненадежден партньор в Алианса. Китай и юанът, за разлика от това, изглеждат като привлекателни алтернативи. Въпреки че тези съображения не са неоснователни, новият президент Джо Байдън ще може да поправи част от вредата, като се върне към многостранността и американските партньори. Освен това Китай и юанът все още трябва да направят много, за да успокоят чуждестранните инвеститори. Конфискацията на банкови сметки на политически дисиденти, скорошен ход на правителството на Хонконг, е малко вероятно да помогне на юана да се засили бързо.
Прогнозирането на обменните курсове е безсмислено ... А разчитането на падането на долара по горепосочените причини е двойно по-глупаво.
