Някои неща яко увяхват. Забележете, че не използваме словосъчетанието "яко мрат", защото напоследък то яко се поизтърка. От една страна не искаме да изкарваме акъла на хората, защото някои вече доста успешно го направиха. От друга страна глаголът "увяхват" е и по-благозвучен, и по-достоверен в нашия случай.
Слава на Бойко Борисов и Щаба, че все още никой не е тръгнал да мре стихийно и безконтролно. Всичко се контролира, включително популацията на мисирките и пуяците. Някои увяхват, други се раждат или самопораждат. Е, поне всеки с акъла си може да прецени на какви места какви думички може да използва, как и пред кого. Дали присъщата за тийнейджърски речник думичка "яко" е подходяща за публицистичен формат и с какви други думички и настроения може да се съчетава. Иначе интересът към такива работи увяхва. Бързо и безвъзвратно, независимо дали ги поднасят в монтиран или немонтиран вариант. Двустранната липса на акъл е като лошата хигиена. Рано или късно лъсва монтирана или немонтирана. И да, говорим за интервюто на проф. д-р ген.-майор Венцислав Мутафчийски пред някогашната телевизионна журналистка Миролюба Бенатова отпреди няколко дни. Да ни прощавате за застаряващата (и увяхваща) тема. Ако не беше скандалът, информационната стойност на този медиен продукт си остава нулева. И не само затова ни е мисълта. Някои неща незаслужено се забравят, а под тях се крият други, дребни и ситни като камилчета. Те изплуват под формата на неблаговонни медийни мехури, пукат се, карат публиката да отвърне глава със запушен нос и така до следващия балон.
Феноменът се нарича "отказ от информация". Отказ да се замислиш какво се крие между редовете, кое е нормално и кое – не и в още по-лошия случай – какво точно ти казват и не ти казват. Медиите и социалните мрежи се равняват едни по други до уеднаквяване. Котира се пикантерията, а не смислеността. Мисленето отсъства до степен, че всичко губи достоверност и информационна стойност. Остава въпросът кой говори, а не какво казва. Ако личността е придобила някаква публичност, казаното има някаква тежест, без обаче достоверността да е задължителна. А публичните личности у нас се интересуват само от публичността, критичността не ги засяга. Иначе казано, когато ги плюят, те приемат, че ги парфюмират. Успехът се измерва в брой кликвания и трафик, не в обществено доверие. От нещо монтирано е имало отзвук, от нещо немонтирано – също. Какво значение има, че всичко увяхва точно за 3 дни, даже и по-малко?
Социалните медии отдавна са приравнени като тежест с традиционните. Заедно с информационната им олекотеност и несериозност. Групирането и разделението на "наши" и "ваши" там се случва по регламент. Със сигурност и за съжаление това ще се пренесе и в традиционните медии. Там все още няма отявлени зрителски групи "наши" и "ваши". Има лишена от мисъл консумация, което е равно на отказ от информация.
Никоя от традиционните електронни и печатни медии не е критична към властта, не така, както маргинализираните от тъкмо тази власт сектори в социалните медии и в онлайн пространството.
Разликата може да се илюстрира с един пак бързо увяхнал медиен прецедент. Помните ли паметния брифинг на Бойко Борисов от 23.04.2020г ., след заседанието на Европейския съвет? Има го целия в YouTube. Дайте си труда, чуйте го. Там премиерът рече следното по отношение на медиите: "Шапка ви свалям. И на колежките от жестомимичния превод също. Виждате, че идват някои журналисти, за да се заяждат и да изпълняват поръчки. Вие сами виждате какво правят. Ако намерим начин, ще помогнем на медиите. По настояване на ръководителите на медиите, ще имаме среща. Като цяло много помагате в борбата с коронавируса. Винаги изписвате коректно и призовавате хората да си останат вкъщи, за да се предпазят от пандемията. Това е голяма помощ", заяви Борисов на вечерната си пресконференция.
Тази, на която обяви, че драконовските мерки по вътрешните КПП-та падат. И това се запомни. Флиртът с медиите мина и замина за масовия зрител. Той просто привикна с това и не му прави впечатление. За него е нормално медиите да превръщат откровено просташки реплики в крилати фрази.
Впрочем отношенията между министър-председателя Бойко Борисов и българските медии отдавна напуснаха пределите на нормалността, прехвърлиха границата на абсурда и... станаха всекидневие. Те варират от гальовно ръмжене до откровени комплименти, които обикновено се осребряват. Яко.
Автор: Спасиана Кирилова
