Когато стана ясно, че украинският президент Володимир Зеленски ще дойде на първо официално посещение в България, усетих силен прилив на притеснение. "Какво притеснение?", може би се чудите и веднага ще ви кажа - притесних се на какви ли простотии ще стане свидетел един човек, чийто народ живее година и половина във война. Представих си как ще го посрещнат тълпи с руски знамена, как симпатизанти на възрожденски партии ще искат да го замерят с боя и да му "набиват канчето" за това и онова.
Но най-вече се притесних от срещата му с българския президент. Откакто Румен Радев се качи на политическата сцена, стана ясно какви са геополитическите му предпочитания и какви ще са действията му като президент на България. Всеки, който по някаква необяснима за мен причина е смятал Радев за евроатлантик, вероятно е далтонист. Защото червеното знаме в джобчето на президента ни никога не е било скрито.
"Крим е руски, какъв да е?" изплю Радев на живо в национален ефир дни преди да бъде избран за президент за втори път, като по този начин не просто светна червена лампичка, а се включи цял червен прожектор, който трябваше да даде знак на всички онези, които повтаряха "С вас сме, г-н президент". Фразата трябваше да им подскаже всичко онова, което щеше да се случи и да се изрече в следващите години. И ако сега някой от тези хора е изненадан, значи просто е бил силно неподготвен.
Но да се върнем на Зеленски. Срещата му с българския червен президент, който вече съвсем открито заема проруски позиции от името на цялата ни държава, беше необходима, макар и потресаващо отрезвяваща за прекалено много хора. Разговорът, който двамата президенти проведоха публично, накара мнозина да усетят тежка топка в стомаха. Топка от срам, топка от "криндж" (за по-младите), топка от крайната противоположност, която представляват тези двама държавни мъже.
Не ме разбирайте погрешно - за мен Володимир Зеленски не е някакъв супергерой или безгрешен политик с велики идеи. Просто ситуацията през последните две години го превърна по-скоро в полеви президент, който 24 часа в денонощието воюва с огромна световна сила, облича се във военно зелено и навсякъде със себе си носи усещането за пълна бойна готовност. И да, иска помощ, иска оръжия, говори директно и конкретно, защото няма време за губене. Сравнен с него, Румен Радев е бавен, хлъзгав, лъкатушещ и целенасочено заблуждаващ във всичко, което говори. Цялото му същество е оцветено в сигнално червено.
"Този конфликт няма военно решение", "Трябва да търсим мирно решение със средствата на дипломацията" - изрече хлъзгаво Румен Радев, а Зеленски му отвърна: "Хората в България разбират, че това не е конфликт, а война", "Много ми се иска да ме разберете, г-н президент".
Уви, Радев няма как да го разбере. И може би така трябва и така е логично. Още по-логично е, че резултатът след срещата на Зеленски с Червенски е кристално кафяв. И дълго време ще ни напомня защо винаги, когато ни предстои важен избор за държавата или за града ни, трябва да мислим и да гласуваме по съвест, а не изрично както някой ни призовава.
Скоро идват избори - гласувайте със собствения си разум. За да имаме занапред по-малко кафяво, от което да се срамуваме.
Автор: Неда Ковачева
