Все по-навътре влизаме в двойната кампания и все по-очебийни стават липсата на адекватност и почти пълното отсъствие на експертност сред кандидатите за народни представители и за президенти. Можело да има мерки, но не такива, трябвало да се направи едикакво си вместо другото, здравният министър бил за оставка и т.н.
Че няма реално работеща здравно-просветна кампания е факт. Но нея я няма от самото начало на ковид кризата, а не само в последните няколко месеца. И това кандидатите за властта би трябвало да артикулират ясно и недвусмислено. Правителството на ГЕРБ наред с осигурените за населението дози ваксина трябваше да започне своевременна кампания за разясняване на опасностите, мерките, очакваните резултати и т.н. Вместо това същото това население беше подложено на парализиращи здравия разум посреднощни пресконференции, вещаещи края на света.
На недоверчивия българин малко му трябва, за да отрече и медицината, и целокупната световна наука, особено при липса на адекватна държавна политика. Така ден след ден, лека-полека стигнахме до ситуацията той да се ваксинира, само за да влезе в заветния МОЛ.
Ролята на политиците е огромна. Тяхната отговорност, ако искат да бъдат водачи на объркания народ, е да говорят с гласа на разума, ясно и разбираемо, защото уплашеният човек е като малко дете - нуждае се от подкрепа, успокояване и насърчаване.
Нищо подобно не се долавя откъм кандидатите за власт. Посланията им са и объркани, и объркващи. Ясно е, че не трябва да е така, но как трябва да е - няма кой да съобщи. В кампанията, разбира се, участват и лекари, а някои от тях дори са изявени експерти и отлично знаят решението на проблема, но техните гласове са заглушени от всеобщото надвикване кой е по-по-най-подходящ за президент и за парламент.
Проф. Герджиков, например, определи идеята за зелен сертификат като несъстоятелна, но не посочи конкретно какво той в качеството си на кандидат-президент предлага. И проблемът далеч не е само негов, такова е и поведението на повечето кандидати за държавен глава. Партиите пък, освен да искат оставката на клетия здравен министър, друго засега не предприемат.
Би било национално отговорно, ако разнобоят еволюира в излъчване на общ екип от експерти, които надкампанийно и надпартийно да обявят какво е най-добре да се направи, за да се овладее положението. 5000 заразени за един ден не е шега работа. Задъхването на здравната система, което всеки момент може да прерасне в колапс, също не е дребен проблем. Ето това е нещото, което вълнува избирателите, а не кой напудрен политик какво ще обещае в посока светлото бъдеще.
Да, зеленият сертификат вероятно трябва да се прецизира като обхват, действие и приложение, вероятно и още много неща трябва да бъдат направени, но заетите основно със себе си политици някак не успяват членоразделно да артикулират какво точно предлагат. Атакуват сега действащия кабинет, упрекват и Румен Радев персонално, но ефектът дори и нулев не е, а е по-скоро отрицателен. Обясняват, че служебното правителство се занимавало с политически поръчки - очевидно имайки предвид разбутването на основните корупционни схеми. Всеки си мрънка по темата, по която го стяга чепикът.
Така зеленият сертификат се превърна в червен картон за онези, които напират към властта, без да имат елементарна подготовка за нея. Защото управлението не е само да се намърдаш във властта и да си осигуриш старините. Управлението е преди всичко да ти вярват, да ти гласуват доверие и ти да го оправдаеш с действията си.
Добре, драги политици, убедете ни в няколко прости неща, за да ви повярваме:
- как ще продължим ваксинирането, без да го правим насилствено?
- как ще опазим онези, които не могат по някаква причина да се ваксинират или просто категорично не желаят?
- как ще мотивираме изнемогващия медицински персонал да работи не само според Хипократовата клетва, а и според европейските стандарти?
- как изглежда българският модел за справяне с ковид кризата, след като нито шведският, нито израелският са подходящи за нашите географски ширини?
Само след ясни отговори на тези въпроси можем да говорим за промяна, защото тя е безсмислена без народа. А той, за съжаление, се топи.
Ежечасно, господа политици.
Автор: Евелина Гечева
