От много време насам социолози обсъждат подобна възможност. А Борисов обикновено махва с ръка и казва, че ГЕРБ и БСП никога няма да управляват заедно. Това е вярно - така е, никога няма да се случи. Но причината е друга.
И тя е, че двете партии съществуват тъкмо, за да обират ненавистта към другата. Успехът на Борисов се дължеше на бездарието на Станишев, после на безумията на Орешарски, сега на слабата опозиция от страна на дуета Нинова-Йончева. В същото време БСП добре знаят, че единственият път, когато си върнаха властта, бе заради зимата на 2013-та и срива на доверието към Борисов.
Да оставим уж цитираните принципни различия между двете партии - отдавна сме се уверили през опита как често принципните различия, при нужда, ако се наложи, изведнъж се погасяват с приказки за "национална отговорност" и скрепяват в съюз противоположни партии. Причината ГЕРБ и БСП да избягват обединение обаче е в това, че те набавят легитимност най-вече с обирането на отрицателния вот към опонента си.
Представете си политическа реалност, в която Борисов няма шанса да повтаря непрекъснато, че "ако не е той, ще дойдат комунистите", а Нинова няма шанса да говори, че "ако не изберат нея, Борисов ще продължи да съсипва държавата". Тъй като и двете партии страдат от близост с ДПС, а и са били подкрепяни от патриотични формации в един или друг период, какво тогава ще остане като възможност? Може би само атаки срещу Демократична България, които и без това все още срещат с трудности с преодоляването на електорални бариери - или малко под тях, или малко над тях. На единствената политическа тактика - позоваването на грешките на предишния - ще бъде сложен край.
На власт в България са нито ГЕРБ, нито БСП, а едно дълго изречение. То гласи: "Това, което не ви харесва сега, е защото преди време правителството на лошите направи това, което аз, горкия, още не мога да оправя, и тъкмо да го бях оправил, дойдоха пак те, и каквото бях оправил, развалиха, затова сега ще почна да го оправям, надявайки се, че ще изберете мен, за да им попречите да го развалят, така както го развалиха едно време". Единственият вот е отрицателният, единствената стратегия - на омразата, единствената максима - на разделяй и владей. Затова и изборите произвеждат два варианта: или от типа "пат", както стана на последните, или немощно и краткосрочно разменяне на ролите, за кратко, колкото да лъсне, че от тях нищо не зависи.
Карбовски в студиото на бТВ в изборната нощ каза "Вече трябва да викаме - бате, Слави, ела". И после допълни и други имена - дали ще е Слави, Румен, Гошо или някой друг, няма значение; от значение, че отчаяно се нуждаем от нов играч в политиката. Повече от две-трети от българите не гласуват, а не гласуват не защото не се интересуват от политика, а защото интересът им се е сблъскал с тягостната ситуация на "избирай по-малкото зло", която е най-голямото зло, което може да сполети един избирател.
Автор: Райко Байчев
