Тази седмица не предложи някакъв нов вид проблем, но за сметка на това стари и много (не)забравими колкото искаш. Основният – какво и как се строи по Черноморието.
"Призовавам природозащитниците да се тревожат, когато нещата са незаконни" – това заяви в интервю за Actualno.com кметът на Царево Георги Лапчев във връзка с поредния строеж, този между Арапя и Царево. Той добави, че няма значение личното мнение, а документите в съда В същия дух се изказа и колегата му Панайот Рейзи – кмет на Созопол, за строежа при Шофьорския плаж, където е сниман знаковия български филм "Оркестър без име". Този строеж бил не за друго, ами да спре свлачище! Да, правилно прочетохте - така казаха строителите!
Много ударно се спазва законът тази зима, констатира водещата на сутрешния блок на Нова телевизия Аделина Радева. Ирония, която казва всичко. То там като пише нещо и да не се тревожим. Това как е написано, какво е написано, защо е написано, КОЙ го е написал – няма значение. Такива глупости не бива да ни притесняват – нали е написано, закон е.
Едно време, когато родителите ми ме учеха на ум и разум, ми казваха следното: "Ако (едикой си) скочи от 8-мия етаж, ти ще скочиш ли?" Та ако някоя тиквена амеба с гени, оформени под натиска на мутренската еволюция, пише закони, ние дали трябва да ги спазваме? Дали е нормално да се строи на няколко крачки от морето? Ама така, логически, не по написан от няКОЙ закон!
То за хората се прави, за развитие, внушават ни писачите и изпълнителите на закони. Същите хора, които във всяко социологическо проучване имат най-ниския рейтинг. Значи, да повторим – закони пишат хора, на които 9 от 10 българи сигурно не биха дали дори да им сменят ел. крушката в коридора. Но иначе да не се тревожим, защото нещо, което се случва, е по тези закони – няма проблем.
Да, ама има проблем! ПРОБЛЕМ! ПИСНА НИ РАЗНИ ТАКИВА ЗАКОНИ ДА СЕ ПИШАТ ЗА РАЗНИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ГЕРОИ, КОИТО ТЪРСЯТ НАЧИН ДА ЖИВЕЯТ ЗА СМЕТКА НА ДРУГИТЕ! И тези, ако мога още да ги нарека „хора”, е крайно време така, лекичко, да се замислят, че броят на свинщините на квадратен метър взе да става твърде висок. Защото природата не търпи празно, макар българите да показват голям капацитет на търпение – все някога обаче се свършва!
Автор: Ивайло Ачев
