Вчера, 18 декември, Иван Гешев официално встъпи в длъжност като главен прокурор на България. За тази длъжност се предполага, че заемащият я трябва да има високи нравствени и морални качества – не за друго, а защото моралът е източникът на правото т.е. основата му, това се учи в първи урок по "Основи на правото". И че трябва да е успешен професионалист.
Разбира се, да си неморален не значи да си нарушил закона – защото моралът е източникът, но не е конкретиката на правото. Законът е. Но животът е пъстър и границите не могат да бъдат начертани в черно/бяло, колкото и да им се иска на мнозина – особно когато се отнася за някой друг, не за тях. Затова и законите постоянно се променят, за да се адаптират към промените, включително в морала. И все пак има граници извън законите, които се усещат според това кой как е бил възпитаван, как е бил учен да гледа на света – това са точно границите на морала.
От моята гледна точка изключително лош сигнал точно за морала е първото интервю на новия главен прокурор да е пред агенция ПИК. Причината е проста – това е "медията" (кавичките, който има акъл в главата, ще се сети защо са), която е била най-често осъждана за клевета, откакто съществува! Факт, не субективен поглед върху редакционната политика.
Продължаваме нататък – нито ПИК, не че някой е очаквал точно от тях, нито БНТ, която обаче е телевизията, съществуваща с парите на всички нас, данъкоплатците, зададоха на г-н Гешев много съществени въпроси, свързани с морала. И те са за деяния на семейството му – такива, които са съмнителни:
1. За бащата на г-н Гешев – Стоимен, и участието му в имотна сделка, която изглежда доста съмнителна. Този случай лъсна на база официални документи – решение на Софийски градски съд, нотариални актове, справка в Имотния регистър, три справки в Службите по вписванията. Говорим за документи, които не бяха оспорени публично по никакъв начин от засегнатата страна – не за някакви си слухове! Да, тези документи бяха извадени на бял свят от осъдената на първа инстанция на 15 години затвор зам.-кметица "Младост" Биляна Петрова, но самият Иван Гешев в двете цитирани по-горе интервюта подчерта, че всеки е невинен, докато не бъде осъден окончателно от съда. А дори и осъдените могат да говорят истината, смятам аз! Та г-н Гешев как вижда тази история – има ли основание да се води производство? Или вече не може, защото е изтекла давност? А може би такова е водено и е приключено без да се стига до съд, но не стана широко известно? И какво мисли като цяло за ситуацията - редно ли е главен прокурор да става човек, който поне публично не е поискал пълна проверка на такъв случай и то от структура, върху която той да няма никакво методическо влияние?
2. Въпросът с имотното положение на жената до Иван Гешев – Детелина Ханчева. Тя купува апртамент на над двойно по-ниска цена от данъчната оценка на жилището - пак показано документално и отново без това да бъде оспорено! Освен това има косвена връзка на продавача с Александър Ваклин – основният свидетел по делото срещу Десислава Иванчева. И тук въпросите са – трябва ли г-жа Ханчева да бъде разследвана заради подозрително изгодната сделка? (този въпрос се отнася за всички участници в скандала "Апартаментгейт") Ако не трябва конкретно тя – защо? Може ли да бъде разследвана – минала ли е давността? Или се разследва в момента, но не е обявено публично в интерес на коректността на разследването?
Специализираната прокуратура оневини Иван Гешев - не откри той да е въздействал на продавача за формиране на цената по сделката или ниската цена да е някакъв резултат от връзка между Иван Гешев и Александър Ваклин, която да повлияе на показанията на Ваклин по делото "Иванчева". Проверката беше направена след като Иван Гешев вече не беше ръководител на Специализираната прокуратура, а беше зам.-главен прокурор. Още един въпрос - принципно, би ли могъл той да повлияе с методически указания в случая и какви? Общо казано от двете изброени по-горе интервюта, г-н Гешев застъпва тезата, че всеки прокурор, поел някакъв сигнал, действа на първо място по вътрешно убеждение и събрани доказателства - така ли беше при тази проверка, според г-н Гешев?
"Само по времето на Сталин се е носила отговорност за действия на роднини, близки и т.н.", коментира Иван Гешев по времето, когато двете истории излязоха на бял свят. Абсолютен факт – абсурдно е Иван Гешев да носи единствен и цялата отговорност пред закона и пред морала за действия на баща си и/или жена си. Факт обаче е и, че той не поиска публично проверка на своите роднини за двата случая, което щеше да е морален акт! Този морал, който се гледа, за да станеш главен прокурор. Морал, който не значи, че си нарушил обезателно в лично качество закона или дори че роднините ти са го направили, но който многократно е водел до политически последствия - невъзможност да останеш на някой публичен пост дори само заради съмнения!
И преди г-н Гешев да възрази, че политиката е нещо съвсем друго, извън прокуратурата и правото – защото той наблегна на това в медийните си изяви покрай встъпването си в длъжност, ще си позволя да възразя и аз. Политиката е термин, който се употребява и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения за действие, които най-общо се смятат за обвързващи за групата - така че да е добре за всички. Политиката е форма на взаимоотношение. Политиката и правото са спояващите елементи на едно общество и го държат като общество, а не отделни групи хора, които постоянно са в конфликт. И ако се опитваме да разделим тотално политиката и правото, това води до обществен разпад. Така че моралните проблеми се отнасят и до магистратската сфера като израз на политика т.е. на инструмент за достигане на колективни решения, които да се спазват от всички. Затова и въпросът с морала - от гледна точка на способността да имаш желанието да се справяш адекватно в бъдещата си работа, се оказа толкова гореща тема при избора на Иван Гешев за главен прокурор – и той не получи задоволителен отговор по мое мнение. А това е обществен проблем – точно толкова, колкото и: "Да не гледаме по телевизията как се убиват възрастни хора, дали живота си и труда си за държавата"! Колкото и липсата на кристално изясняване на професионалните качества на г-н Гешев - например публикувана на сайта на ВСС подробна статистика в ясни числа колко дела е водил като прокурор, колко от тях са били по по-тежки обвинения, предполагащи по-сериозни присъди (влизане в затвора), колко са приключили с осъдителни присъди и какви присъди (максимално възможните според закона или не). Казано просто - какъв е процентът му на успеваемост като прокурор. Защото всеки работодател първо гледа CV-то на бъдещия служител - е, колко български граждани, които са работодателите на държавните органи, какъвто е прокуратурата, и на държавните служители си изградиха впечатление как се справя в числа г-н Гешев с работата си?
Автор: Ивайло Ачев
