Цяло столично поколение израстна по време на дългогодишния спор за ПСА, МОЧА или просто Шмайзера, както наричаме Паметника на съветската армия. Той вбесява нормалните хора, а тези, които го "пазеха" с палаткови лагери и денонощни караули, постигнаха предизборната си цел - и дим да ги няма. Просто си мобилизираха електората, а не че особено ги вълнува нелепата скулптурна композиция. Вълнува се само госпожа Митрофанова, но и нейното вълнение си има край и ще свърши заедно с мандата ѝ.
Всички участници в дискусията, които тръбят колко е лошо да се събарят паметници, нека се вгледат, например, в църквите. В стотици села се рушат български православни храмове, за които обществото нехае. Те също са паметници - на принадлежността ни към цивилизования европейски християнски свят. И всичките са изградени с парите и с усилията на едни други български общества - по-родолюбиви, по-българолюбиви, по-истински и човешки.
Защитниците на МОЧА, ако са принципни защитници на обществената историческа памет, трябва да сложат под един знаменател всички монументи - както любимия си Шмайзер, така и онези скромни каменни пирамидки по села и паланки, издигнати в чест на българските и чуждестранни войници, паднали в Първата световна, в Балканската и в Междусъюзническата война. Както и на опълченците в Руско-турската война, а също и на жертвалите себе си в Априлското въстание.
Още: Трайчо Трайков: МОЧА ще бъде демонтиран в рамките на 30 дни
Имената им, изписани върху камъните, са отдавна забравени. Самите монументи стърчат самотно в отдавна обезлюдени селища с празни дворове и къщи.
България е имала собствени герои. Кой се интересува от тях? Почти никой. Само разни местни ентусиасти-краеведи. Или читалищни дейци, доколкото ги има тук-там.
Да сте виждали бдение или жива верига около друг паметник, какъвто и да е той, с искане да бъде запазен? На лудите глави, дръзнали да се борят срещу султана, примерно? Няма за тях такава чест, нека си потъват в бръшляна на забвението. Но за Шмайзера има.
В историята обаче главно действащо лице не са победителите, а Времето. И именно то е решило, че МОЧА трябда да се отмести от пъпа на столицата. Не е никак случайно, че естествени процеси - пукнатини, корозия и "бронзова болест" налагат спешно да се премести цялата конструкция, за да не утрепе някого.
Областната управа излезе със заключението, че трябва да се сложи още една ограда с цел опазване живота и здравето на гражданите. А Столична община все още няма решение къде, кога и как да се премести тази грозотия. Ще добавим само, че вместо спешно да я преместват, могат спешно да я премахнат. Грозотия - без извинение. Един монумент е красив, ако не излъчва насилие, войнолюбие и господство. А този е именно такъв - сплашващ и символизиращ съветското господство над България.
За съжаление, наистина се намират българи, които откровено вярват в необходимостта от МОЧА. Те са същите онези, които грам жалост нямат към гореспонетатите монументи на своите собствени деди, дали живота си за свободата на България. На тях вероятно им е все тая и за жертвите на същия този Шмайзер, а може дори да не осъзнават, че има и такова нещо в нашата история.
На тези, които тепърва ще решават къде да му търсят място на този безумен монумент, можем да дадем една добра идея - всеки пункт на "Вторични суровини" би бил подходящ.
Автор: Стефан Стефанов