Метростанцията ви е далеч, нямате удобна връзка, улицата е с кратери, трамваят ще се разпадне, подлезът е нещо средно между тоалетна и тунел на ужасите, на Графа му падна "р"-то и се превърна в нарицателно за гаф – плочките са криви, образуват се локви, чакате в задръстване, смятате, че цената на билета е много за подобно качество, детето ви не е прието в градина, вечер си затваряте прозорците, за да не влезе мръсен въздух.... Така е, защото всичко хубаво от София е отишло във Фандъкова.
Качеството, функционалността, симетрията и ефективността на ремонтните дейности. Всичко това е в непоклатима конструкция в непукизма на госпожата. Тя е учител, не забравяйте и всеки път ни преподава урока си, набива ни го в главичките редовно и упорито (за по-сигурно сложи перките по Графа и те да ни набият главичките) – изчаква необходимото време, появява се пред ТВ екраните и закаканизва – "всички трябва да положим усилия", "резултатите са видими", "през ХХ година прокарахме ХХ км метро, строим ХХ градини", "изпълнителите ще бъдат глобени".
В съвестта ѝ е чисто, пречисто, поради празнотата, където би трябвало да се настани това качество. Там е едно проветриво място, което не задържа никакъв гаф, простете - мръсен въздух. Освен това тя не диша, как да си поеме въздух, докато изрежда всичките си заслуги, когато получи въпрос по същество.
Пред очите ѝ е хубаво, защото не вижда по-далече от носа си. Фикусът в кабинета ѝ стига - защо искате повече дървета? А стажът ѝ като учителка вероятно я кара да прави всичко възможно, за да не се мъчат други учителки с тези софиянчета.
Стабилността на градското управление на столицата е желязно, не стоманено, като безотговорността на русокосата "р"-ъкаща дама. Проектантите, изпълнители, зам.-кметове, софиянци, остаряла ВиК мрежа, законодателство, пришълци от провинцията. Цялата отговорност на кметицата се разлива като пролетен порой по софийска улица със запушена шахта.
Тя е възпитанието на младото поколение, което разбира защо повечето политици са лъжци, когато са ги чули сутринта в новините как се работи по малките улички, а детето току-що се е спънало в подвижна плочка. Тя е гражданското съзнание на децата (дори и те не ѝ вярват), които казват: "Първо да оправи улиците, а после да строи аквапарк."
Тя е устойчивото бъдеще, което (докато се препъваш по същия тоя Граф) поражда идеята да се направи една ваденка в цял ръст напряко на тротоара (и в по-голям размер ще ѝ я направим), по който да минават напред-назад трамваи и хора, че да остане спомен за всеки следващ кмет как НЕ СЕ прави.
Тя е безкрайността, точно като минутите, оставащи до идването на следващия автобус, или 3-те минути, светещи на таблото (там, където го има), прескачащи закона на времето и разтягащи се повече и повече. Тя е безкрайността на търпението на софиянци, на глупостта да се допусне, като възможност (доколкото се познаваме), да бъде избрана за пореден път за кмет на София.
Всичко хубаво в София е във Фандъкова. Тя е като един мираж, в който имаме редовен и качествен градски транспорт с билети за време, с безплатни карти за всички ученици, едни красиви и безопасни градски паркове и алеи, чист въздух, зелени билети, когато го няма, законно строителство, грижа за паметниците на културата, зелени площи, градинки и детски градини... Какво ли няма в този оазис... Само нас ни няма.
Автор: Евгения Чаушева
