Евентуалното връщане на наборната военна служба т.е. на казармата, казано на "народен език", предизвика отново сериозно вълнение – естествено, предимно в социалните мрежи. Това е отколешната мечта на т.нар. "патриоти" и най-вече на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който сега е министър на отбраната.
Коментар на редактора
Разбира се, покрай цялата тази история със задължителната казарма глава надигнаха много „патриоти“. Ще възпитаваме младите мъже, ще има дисциплина, народът ще върви с бодра крачка възроден по пътя, ще е като едно време.
Лично аз нямам нищо против военното обучение. Боравил съм с оръжие, интересувал съм се активно и съм се занимавал със самоотбрана и бойни спортове. Подкрепям налагането на дисциплина, но не и когато е самоцелна и абсолютно, ама абсолютно винаги гледам с подозрение към политици, използващи словосъчетанието "национална сигурност". Защото точно заради политиците се стига до масова употреба на оръжие.
Да не дискутираме обаче кървави думички като "война" и "смърт". Нека само погледнем колко казармата е помогнала за формирането на сегашния ни министър на отбраната. Вижда ли ви се поддържан физически и духовно, дисциплиниран? Може би държи на обещанията си и ги спазва, както задължава воинската доблест и чест? Може би всичките ни политици, минали през казарма, са такива? Сигурно съм пропуснал кога тръгват уроците по "Патриотизъм" в училище. И твърдо вярвам, че като достоен министър Каракачанов ще поведе наборниците в защита на отчеството в случай на нужда – с пушка в ръка!
В края на миналата година точно Каракачанов обясни как ни трябват само някакви си 180 млн. лева да върнем наборната служба и е по-добре да даваме пари за това, а не за бойна техника. Така ще е най-правилно, понеже печелят тези с многото пушечно месо, а не с най-добрата и напреднала техника, нали? Все още конфликтите се решават с щикове, а не с противопоставяне на ракети например. Да не забравите да погледнете коя дата сме днес – политиците ни няма.
Историята отдавна е доказала – когато искаш нещо да се върши добре, нека го вършат експерти. Обучени и научени професионалисти. А инициативи като базови познания за военното дело спокойно могат да се превърнат в реалност в училище. Сега се присещам – дали има достатъчно инструктури/учители за тази работа, или всеки може да е специалист-професор по стрелба с АК-47 само от "Бялото слънце на пустинята"?
