Защо? Това е въпросът, който е основополагащ за развитието ни като човешки същества, още от най-ранна детска възраст. Този въпрос изяснява причинно-следствените връзки в нашия свят – защо едно събитие се случва, какво го предизвиква.
Защо Турция свали руски бомбардировач без да ѝ мигне окото? Малко хора зададоха този въпрос и малко се опитаха да му търсят отговор. Дежурни за медиите „експерти“ поговориха за това-онова, но отново предложената от тях картина не обхваща целия пейзаж. Типичен пример е обяснителният режим на Румен Овчаров – представителят на държавата в руската „Лукойл“ у нас. Човек, който е много наясно с много неща, но предпочита да каже пред широката общественост, че Турция с един изстрел си провалила едно десетилетие усилия да се превърне в главен и единствен енергиен хъб за Европа.
Аз не съм бил енергиен министър, но имам магистърска степен по „Международни отношения“ от СУ „Св. Климент Охридски“. Затова ще си позволя да споделя някои размисли точно в тази насока.
В геополитиката винаги, ама винаги водещото нещо за някакво действие е интересът. Не приятелството, не красивите очи на някого – интересът. Или както пее Meja: "It's all about the money". Какъв тогава е интересът на Турция сама да се прострелва в крака, образно казано?
Още през 2010 година американската компания Noble Energy открива на източния бряг на Средиземно море две от най-големите газови находища в цял свят. Това са „Левиатан“ и „Тамар“. Предварителните оценки сочат запас от 450 млрд. куб. метра газ за „Левиатан“ и 180 млрд. куб. метра за „Тамар“. А впоследствие се оказа, че двете находища са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1,7 милиарда барела петрол!
Какво се случва оттогава – ами „гражданска“ война в Сирия от вече четири пълни години. А вчера, 25 ноември, започна официалната двудневна визита на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Израел – държава, в чиито граници попада част от „газово-петролния“ басейн Левант. Всички гръцки медии излязоха с челно заглавие, че Ципрас и израелският премиер Бенямин Нетаняху са се договорили за нова среща, заедно с Кипър, през януари или февруари догодина. Основа на сегашните разговори между Гърция и Израел са били "енергийни въпроси"! Припомням и, че месец по-рано президентът на Кипър Никос Анастасиадис също беше в Израел. Добавям и, че в Кипър все още съществува Севернокипърската турска република.
Всеки, четящ този текст, може да погледне откъде би минал евентуален газопровод от Левантския басейн в посока Европа: Израел (Сирия) – Кипър – Турция – Гърция и т.н. Може би обаче малцина в България се сещат, че на 18 ноември (!!!) Ципрас беше на официална визита в Турция и разговаря с турския премиер Ахмет Давутоглу. Тогава в България основно се обърна внимание какво скандираха турските фенове на приятелския мач между Турция и Гърция, който се проведе точно по време на визитата на Ципрас, а не на факта, че за пръв път от 8 години насам въобще се играе приятелска среща между тези две иначе определяни като "исторически врагове" държави. Енергийни въпроси?!
В България енергийните амбиции на Турция се пречупват винаги през призмата на „Турски поток“ т.е. през връзката с Русия. Многократно през годините обаче редица специалисти, дори в Русия, обясняваха, че Руската федерация не разполага с достатъчно количество природен газ - заради невъзможност за толкова добив поради трудна достъпност, с което да захрани "Южен поток"/"Турски поток" и че отлаганият "вечно" в бъдещето газопровод е политическо оръжие на Русия заради събитията в Украйна. У нас тези тези се неглижираха доста ефективно от политическите ни русофили. Но дори самите руснаци направо си признаха, че сега не могат да обслужват такъв газопроводен проект – достатъчно е само да си спомним как шефът на "Газпром" Алексей Милер сам заяви, че капацитетът на „Турски поток“ щял да бъде двойно намален. Милер каза това в началото на октомври тази година. А първоначалният капацитет на "Турски поток" беше толкова, колкото и на "Южен поток" - 63 млрд. куб. метра.
Къде сме ние?
От сигурен източник Actualno.com научи в края на октомври, че на експертно ниво разговорите ни с Москва за „Южен поток“ никога не са спирали напълно. Не е случайно, че Бойко Борисов на няколко пъти повтори, че Москва официално уведомление за спиране на проекта не е пращала. А вчерашното "неразбирателство" между Борисов и енергийният ни министър Теменужка Петкова навява и други мисли – че нас сега ни използват срещу Русия. Защото Петкова беше на посещение в Москва съвсем скоро и няма начин там газовата тема пак да не е разисквана. И сега тя, заедно с "Булгартансгаз", уверява как няма проблем с налягането по тръбата, но Борисов чак от Пекин обяснява, че има – сякаш е седял лично на станцията да гледа. Защо е толкова категоричен? Натиск – и кой в момента би имал изгода Русия да е „лошата“ и за нас? Този, който има изгода да има "буферна зона за сигурност" на турско-сирийската граница, която и Бойко Борисов много защитава(ше)?
Ако в бъдеще бъде реализиран газопровод от Левантийския басейн, той няма да мине през България, защото няма нужда. Може да има и за нас, през газовия интерконектор с Гърция, но ако сме го построили дотогава – уж ще сме.
При всичките тези факти, още ли има наивници, които да смятат, че Ердоган и Давутоглу не са преценили добре няколко хода напред преди да наредят свалянето на руския Су-24 – символ на руската намеса в държава от пряк икономически и социално-исторически интерес за Турция, чиято граница (бел. ред. - сирийската граница) извежда до газово-петролен басейн с 3,5 трилиона куб. метра газ и 1,7 млрд. барела петрол?
Автор: Ивайло Ачев
