Бойко Борисов призна, че ДПС участват в управляващата коалиция, няколко дни след като това изречение - очевидно за всички, но неспоменавано от никого - се появи за пръв път в публично изказване през лидера на СДС Румен Христов. "Ние по-реална коалиция няма как да бъдем", каза още Борисов, на когото би трябвало да е съвсем ясно, и от опит, и по социологически проучвания, че имиджът на ГЕРБ не понася необикновено тежко събирателството с ПП и ДБ (около 1% надолу), докато те вървят надолу. Последното е закономерно: ГЕРБ вече са се свили до съвсем твърди ядра, които рядко се впечатляват от каквито и да било скандали и щом са останали като верни гласоподаватели след кюлчета, Барселони, протести и пр., значи няма какво да ги притесни. Докато особено ПП е партия, в която прелитат блуждаещи гласове и пак толкова бързо си тръгват; дошли, да кажем, от разочарованите от Трифонов навремето, или пък жертвите на онази забележителна маневра, която в неписания учебник по българска политика ще фигурира като "ала-бала с президента". От което пък изникна следващия меме-лозунг: преди бяхме с Радев, за да не дойде Борисов, сега сме с Борисов, за да не дойде Радев.
Но след като в ГЕРБ вече открито се говори за коалиция, как това ще се случи в "Продължаваме промяната"? Как партията ще мине по този тежък, трънлив и филологически затормозяващ път - от официалното "ротационно правителство", през приятелско-есемесната "сглобка", та до признанието за коалиция - с ГЕРБ и ДПС? Това впрочем ми се ще да го преповторя - с надежда, почерпена от научната фантастика, че по случаен път текст от бъдещето може да попадне в миналото и да промени хода на историята. Та по какъв начин, питам се, Петков и Василев ще признаят за коалицията си с ГЕРБ и ДПС?
Всъщност един ми изглежда като най-възможен. И вече е демонстриран неколкократно. Нарича се така: "внезапно признание за очевидно отвратително действие, рамкирано като най-гениалния политически ход". Така беше с прословутите записи, за които първо Петков доста притеснен спомена, ден преди да станат публични, та чак му беше подадено листче, от което да прочете набързо скроена преди голямата буря защитна пледоария. Ден по-късно се взе решение, което обикновено е скромна рожба на скромната пиарска мисъл: сами да кажем и обявим, че просто така се прави политиката. И ето, така стана: по даден сигнал цялото ПП пусна линкове към записа и подопечните им глашатаи веднага обявиха разговора за "учебник по политика". Има ли съмнение тогава, предвид познаването на тези простовати механизми, как би изглеждало и признаването на коалицията - с ГЕРБ и ДПС? Както бе споменато на едно място: ще видим, но ще е първата стъпка преди канонизирането на Пeевски за светец.
Автор: Райко Байчев
