Турция избра "ДА". При такъв резултат, ако анализираме реалистично перспективите, очакваното и предпоставено от геополитическите, демографски и икономически реалности втвърдяване на режима в Анкара и преминаване към еднолична авторитарна власт краткосрочно би стабилизирало югоизточната ни съседка. Икономическото развитие може да се ускори, изцяло доминирано и водено от държавата и правителствените програми. Турската икономика и държава най-вероятно ще възприемат милитаристичен режим на управление и посока, подобно на Германия през първата половина на миналия век.
Алтернативата би била нестабилност, прерастваща в хаос. Демокрацията краткосрочно не е обещаваща за интегритета на Турция, нито за силата на управлението в Анкара. Дългосрочните перспективи, уви, остават мрачни и не могат да се обърнат или предотвратят с краткосрочно стабилизиране под силна ръка. Референдумът не е в състояние да реши или умиротвори вътрешните разделения в Турция, а тъкмо напротив.
Независимо от очакваното сумтене, Запада реално ще подкрепя краткосрочно новата стара власт в Анкара. Геополитическите и стратегически приоритети ще отстъпят пред реториката за демокрация и европейски ценности.
За Анкара военно-стратегически ще е по-важно взаимодействието със САЩ, отколкото с ЕС. Анкара знае, че във Вашингтон нямат особени причини да не партнират с тях, докато те показват готовност да партнират със САЩ. Същевременно, по някои екзистенциални за Турция въпроси на региона, стратегическите интереси на двете страни се разминават.
Спрямо ЕС, за Анкара ще е по-изгодно и логично да води политика и дипломация tête–à–tête с отделните страни-членки, отколкото с Брюксел — подобно на САЩ и Русия. Това ще направи ЕС да изглежда още по-неспособен и слаб външнополитически.
Поведението на България ще е плахо и внимателно. За тринадесет години от влизането си в НАТО, България се постави в позиция да разчита предимно и главно на съседна Турция за обезпечаване на колективната ни сигурност. Докато България продължава да е консуматор на колективна сигурност и бреме за партньорите си в НАТО, с изявени сантименти към Русия и сервилна реторика към партньорите, недоверието към страната ни ще расте. Дори по отношение на дипломацията и връзки с Русия, България е неспособна да допринася за пратньорите ни, както може и го прави например Йордания — без да е нито в НАТО, нито в ЕС.
Демографското и икономическо отслабване на една територия предпоставя нестабилност и конфликти. Ако България не си намери функцията и приноса в НАТО и ЕС — други ще го сторят.
Третата световна война вече преминава в нова фаза. А за България започва нова фаза на добросъседски взаимоотношения.
Автор: Илия Лингорски. Г-н Лингорски е президент на българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество и председател на Европейския институт за стратегии и анализи. Изпълнявал е длъжностите заместник-министър на финансите по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, ръководител на Държавното съкровище, подуправител на МВФ за България, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.
