Т.нар. бяла книга за бъдещето на ЕС вече разнуби духовете и в България, макар и все още плахо. Затова Actualno.com потърси мнението както по този въпрос, така и по въпросите за европейското бъдеще на България на човек, който е бил във властта, но отдавна не е там и е доказан експерт - Илия Лингорски.
Г-н Лингорски е президент на българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество и председател на Европейския институт за стратегии и анализи. Изпълнявал е длъжностите заместник-министър на финансите по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, ръководител на Държавното съкровище, подуправител на МВФ за България, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Започва кариерата си в Лондонското Сити като анализатор на финансов риск в Европейската банка за възстановяване и развитие. Специализира приложение на системи с изкуствен интелект за моделиране в Оксфорд. Г-н Лингорски е член на борда на настоятелите на Американския университет в България.
Г-н Лингорски, на 1 март официално излезе и т.нар. бяла книга за бъдещето на ЕС. Кой вариант считате, че е най-подходящ и за кой вариант трябва да се бори България? Кои държави в ЕС могат да са ни партньори за „нашия“ вариант за развитие на Съюза?
Нашият вариант и стремеж трябва да е България ускорено да се интегрира във всички механизми на ЕС, започвайки от ERMII. Да си рестартираме спрелите реформи у нас. Да работим с останалите за бързото доизграждане на Еврозоната, започвайки с Общия банков съюз и единен банков надзорен механизъм.
За нас е особено важно много по-ускорено да се интегрираме индустриално в ЕС. Икономиката ни да расте качествено, не само количествено. Работните места и предприятията да са с по-висока производителност и добавена стойност, да се стремим към технологичен индустриален скок. В това отношение много полезна за нас би била една нова обща отбранителна политика с инвестници в колективната система за отбрана и елементи на общ ВКП на ЕС у нас. Имаме добри традиции и специалисти в тази област. Това ще отвори нови перспективи и за научно-развойната дейност с директни приложения в инсустрията, без което не можем да догоним. Но всичко започва с решаващата крачка на присъединяването към Валутен механизъм 2, където ще сме в компанията на Дания - една от социално, технологично и пазарно най-развитите страни в света.
Чрез външния ни министър Ради Найденов служебното правителство даде заявка да подаде документи и да влезем в "чакалнята на еврозоната" (ERM II). Дали това е задача, която трябва да бъде изпълнена точно от служебен кабинет според Вас?
Тезата, изказана от външния министър на евроепейки форум у нас, е много навременна. Моментът е особено подходящ - както за ЕС, така и за България. Но решаваща ще е волята на финансовия министър. Не изглежда обаче служебният кабинет да е формиран с презумцията и целта да подаде заявлението на България за вход в ERMII. А целта е твърде голяма и значима, за да бъде прихваната в движение. Надявам се, но по-скоро бих бил изненадан макар и приятно, ако се случи преди изборите. Не се вижда това да е приоритет и за основните политически партии. Но темата остава актуална и след това.
Мислите ли, че България е готова да влезе в ERM II? Какво би било най-голямото ни предимство и коя е най-голямата ни пречка?
България, за разлика от повечето страни в Еврозоната, изпълнява отдавна Маастрихските критерии. Имаме стабилен валутен борд и фиксиран курс. Но изглежда, че за някои политици и присъдружната им свита е по-удобно да сме заден двор на Европа и да гледаме само да си усвояваме еврофондове. Не личат европейски амбиции сред политическата класа.
Ползите от влизане в ERM II са много. Отпадат рисковете за валутния борд, както и от кризи, подобни на КТБ. Банковият ни надзор ще премине под ЕЦБ и бързо ще се модернизира. Престижът и доверието към БНБ ще бъдат възстановени. Само това е достатъчно като мотивация за да направим крачката. Но винаги има фактори, които предпочитат обратното. Вече се чуват гласове за събаряне на валутния борд, хем и от една лаборатория по риск.
Най-важното предимство е, че с влизането във Валутния механизъм страната ни ще рестартира спрените през 2009 г. и досега реформи. Ще бъде договорена пътна карта за подготовка на членството ни в Еврозоната, която ще ангажира всички бъдещи правителства в това нестабилно и трудно предсказуемо за бизнеса време. Напредъкът по пътната карта ще бъде следен и подкрепян от европейските институции и от партньорите ни в ЕС. Ще има и много преки ползи за икономиката. Кредитният рейтинг на България и на банковата ни система ще се повиши. Финансирането за малкия и среден бизнес ще поевтинее и ще стане по-достъпно. Ипотечното кредитиране за семействата и строителството ще заработят в по-благоприятна и предсказуема среда. Страната ни ще се превърне отново в по-благоприятно и желано място за чуждестранните инвеститори. Ще се подобрят и условията за реално нарастване на доходите. Успехът на страни като Словения, Словакия, Естония, Литва и Латвия за последните седем години, които преминаха през ERMII и се интегрираха успешно в Еврозоната е много показателен и категоричен.
И не на последно място - ще участваме в кръга на вземаме на най-важните решения за реформиране на самата Еврозона и Европейския съюз като цяло в много критичен момент, когато се договаря бъдещето на ЕС. Ако не участваме, други ще вземат решенията и за нашето бъдеще, водени от собствените си интереси без непременно да отчитат нашите специфики и трудности в догонването на по-развитите икономики. В ERMII ще бъдем заедно с Дания - една от най-социалните, пазарно развити и и напреднали страни в Европа. Повече няма да бъдем втора категория или буферна зона.
Ако влезем в крайна сметка в еврозоната, каква е гаранцията, че няма да има КТБ 2 – само надзора на ЕЦБ ли или нещо много повече?
Самото влизане дори в ERMII е гаранцията. Не само заради банковия надзор. Това не означава, че никога няма да има кризи, но начинът, по който бе предизвикан колапса на КТБ, би бил немислим в Еврозоната и в ERM II. Имаме положителни примери за това в други страни.
Съвсем скоро стана ясно, че един от синдиците на КТБ – Кристи Маринова, всъщност не е в списъка със синдици на правосъдното министерство и дори не е била допусната до изпит за синдик под егидата на министерството, защото е нямала достатъчно стаж по специалността. Дали влизането в еврозоната ще помогне за отстраняването на такива "дефекти"?
Не следя толкова отблизо темата, но ще повторя - ако бяхме вече в ERM II, едва ли щяхме да говорим за синдици в КТБ.
Хвана ли ви окото някоя от икономическите програми в предизборните платформи на партиите?
Направи ми впечатление, че първоначално никоя сериозна партия, освен ГЕРБ и то съвсем бегло, не споменават нищо за ERM II. Подозрително е, че основният претендент за управлението БСП няма никаква реакция по темата до сега, а лидерът на Еврогрупата и министър на финансите на Холандия Дийзелблум е от тяхното политическо семейство ПЕС. Холандия по традиция е наш водещ представител в МВФ, Световната банка и всички международни финансови и институции. БСП е в отлична позиция да постигне успех, но имат ли фокус и достатъчно амбиция?
Страхувам се, че политиците ни отново подценяват нас, избирателите и данъкоплатците. Много обещания en gros и наддавания за пенсии и доходи, с много малко за реформи и конкретика как ще постигнат устойчиво своите намерения. Парадоксалното е, че тъкмо с влизане в ERM II се създават главните възможности предложенията и офертите на партиите у нас да придобият конкретика и материално изражение - да станат реални. Само директните ползи от тази стъпка на интеграция ще дадат 5-7 годишен тласък на икономическото ни развитие. Разбира се, не с магическа пръчка и политическо месианство, а с много работа и предприемчивост.
В икономически аспект кои са най-важните промени, които бихте искали да се случат в България?
Да се присъединим час по-скоро към Валутен механизъм 2. Нека се концентрираме първо и само върху това. От там на сетне процесите и реформите стават гарантирани и с добра воля - автоматични.
България има нужда да намери своята функция и принос към Обединена Еропа. Да си останем заден двор или обезлюдена и изоставаща буферна зона ще бъде проблем за всички в Европа. Това не е нашата съдба. Само трябва да го повярваме и да действаме решително.
Интервю на Ивайло Ачев
