Риалити форматът отдавна се превърна в истинския живот на българина. Все по-трудно става да се разграничи истина от телевизия и виртуалност. И макар като цяло да смятам, че този формат е голяма помия, все пак има предавания в българския ефир, които заслужават внимание и привличат интерес заради по-стойностни категории – показване на сила на духа, на интелигентност, на физически умения.
В момента категорично такава игра е „Сървайвър”. Рядко се заглеждам по риалитита, но признавам, че сегашният сезон – в Камбоджа, ми прави впечатление в няколко направления.
Първо – заснемането. Много голямо операторско майсторство, много ми бяха интересни кадрите от древния Ангкор – историята на това място, как е създадено, договора с боговете, голямото опустошение.
На второ място – характерите на участниците. Пъстра картина, която приковава вниманието. „Сървайвър” е игра, изискваща много мислене, много предвиждане и много точна оценка на човешката емоция. А от човешката емоция по-голяма енигма няма. И оценката трябва да се прави в моменти, в които ти самият си поставен на върха на възможностите си – с малко храна, под напрежение, с постоянен натиск да печелиш, за да си сигурен, че няма да те изгонят. Това е чарът на играта.
Любимите персонажи – безспорно Йорданка Николова-Йори, заради цапнатата уста. Ако ми е вкъщи, сигурно бих я удушил, обаче за играта е безценна. Уважавам много и подхода на Ваня Джеферович – той се опитва да мисли и предвижда какво ще се случи. Това, но само донякъде, го прави Митко от „Гаруда” – другите играят по-скоро инстинктивно, според обстоятелствата, без да се опитват да влияят и да създават ситуацията – те я чакат. А който чака, обикновено губи.
Като симпатични бих определил вече изгорелия Марчо Марков – все пак и аз съм от поколението на хората, израснали с книгите на издателство „Отечество” и старовремското разбиране за чест. В този ред на мисли Надежда Прокопиева също постъпи добре в моите очи в последния епизод, когато не жертва гласа си.
В „Сървайвър” предстои обединение – днес. Предстои и много пиене – кой ли ще си изпие късмета?
