"..Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава – и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазването на единството и независимостта на милото ни отечество. Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие!"
Из Манифест на Княз Александър Първи Батенберг
Коментар на редактора
Делото на Съединението е актът на фактическото обединение на българите под скиптъра на свободната и независима държава.
Постигайки националния идеал на Освобождението от 1878 година, сънародниците ни изживяват кошмара по задоволяването на геополитически интереси чрез Берлинския договор, който всява разделение и разпокъсаност в още неукрепналата българска държава.
Живеейки с усещането, че няма да позволят на никого никога повече да определя съдбата им, сънародниците ни се вдигат на въоръжена борба, за да си вземат това, за което загинаха Ботев и Левски – святата република! И така идва освобождението ни.
А Съединението на двете български области получава и международно признание. Това става с два важни дипломатически момента: подписването на българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт на Великите сили от 24 март същата година. Ако бъдат изключени и някои изолирани случай, нашите предци осъществяват обединението на Княжеството с Източна Румелия без големи кръвопролития.
Съединението е естественият резултат от ентусиазма и жертвоготовността, таени дълбоко в душата на българина близо 500 години!
Уважаеми читатели, Съединението ни е един от малко постигнатите национални идеали! Дано той не ни прави силни само на думи!
