Лидерската среща, поискана от Корнелия Нинова с цел оползотворяване на заветния трети мандат, ще се състои.
Най-вероятно лидерите, които ще присъстват, ще са Бойко Борисов и самата Нинова. Е, може и Карадайъ да се яви - за разкош. Другите обаче няма да отидат. Обезмандатеният Стефан Янев и да отиде, и да не отиде, няма да се усети особено. И ще се получи нещо доста смешно, но ние вече свикнахме с всякакви смешки.
Все е изтегляла Нинова къса клечка, но този път е драматично къса.
Първо, Радев се изгъбарка, както вече се е понаучил, та сложи червената лидерка в цайтнот. И факир да е Нинова, тя няма как хем да бори вътрешната си опозиция, чудейки се кого още да изгони, хем да се оглежда дали малко по-отляво червен влак се композира, хем конгрес да гласи. Пък и изборите ще са толкова близо до конгреса, че другарката председателка трява да се клонира, за да увари боба.
Няма как да ѝ помогне и някой от доскорошните верни спътници - чува се, че дори със Свиленски били обтегнали отношенията. Положението е цайтнот, цуг-цванг или айн-цвай-драй, както би казал Камата.
Лошо, Позитанова, лошо.
Ако тя все пак реши да представи някакви министри, това ще са хора напълно извън времето и пространството, най-верояно обитаващи други измерения. Всеки нормален човек, живеещ тук и сега, вижда какви са реалностите - няма да се състави правителство, колкото и да се кълнат някои в обратното.
Истината е, че лидери наистина нямаме. Опитите на досегашните водачи да се правят на някакъв вид шефове са твърде архаични и привличат само собствените им партийни членове, кой знае как привлечени, впрочем. Няма много харизматични фигури, които да говорят за важните проблеми и да предлага пътища за тяхното решаване. Ето на такъв лидер мнозина биха повярвали. Биха гласували за него. Така, както се случи при появата на ДБ и после на ПП.
Но нека да огледаме какво предлага пазарът на политически лидери.
Нинова е ясна - тя е всичко онова, което БСП заслужава да получи. Строга, но затова пък - несправедлива.
Карадайъ е аватар на Доган и трябва да си много зле ментално, за да го приемаш за лидер на каквото и да било.
Янев пък е толкова тих и плах, че някак започваш да се съмняваш дали наистина е генерал и дали изобщо е военен. Тези хора уж са твърди, решителни и даже би трябвало да са войнствени, но явно нещо се пречупва, като влязат в политиката.
Не по-различен е и генералът Радев, може би е малко по-самоуверен. Макар че, ако трябва да го сравним с останалите така наречени лидери, той малко стърчи вече над тях. Поизучи се, знае кога да се намръщи и кога да е усмихнат. Но решения и той не предлага, така че няма кого да поведе на този етап, освен обикалящите го като гладни кутрета бивши и още по-бивши политици.
Така стигаме и до Борисов. Командва си хората с твърда ръка, държи сметка и на другите лидери и много иска да ги командва и тях. Кара се с повод и без повод и все някой друг е забъркал кашите в държавата - от Станишев насам може да е виновен всеки, но не и Борисов. Той всичко прави добре и ето - откакто не е премиер, даже нормална зима си нямаме! Явно така изглежда един лидер по собствените му разбирания.
Лидери имаме твърде малко, защото в момента, в който се появят, машината за помия се задейства и започва да ги облива. Това се разпростира и върху близките им, и върху хората, с които са приятели или партньори. Целта е да бъдат тези нови играчи опитомени, да се вкарат в схемите, да станат част от статуквото. И ако откажат - бой до припадък. Прокуратура, следствие, компромати, скандали и очерняне до безкрай.
Голяма смелост се иска, за да си нормален политик, да отстояваш идеи и цели, свързани с просперитета на България. Затова имаме лидерски дефицит и колкото и срещи да се проведат за правителство, те няма да успеят. Новите лица, младите хора, чисти и необвързани - това са полезните хора.
Само че те на среща с Нинова няма да отидат. Така и трябва. Да си покани Йоло Денев - човекът чака на полусъединител.
Автор: Стефан Стефанов
