Очарователна и алтруистична постъпка - куриозното бутане на влака Пловдив-Димитровград, не бива да остава като изолирано явление. То комично свидетелства за доброто между хората, балканската солидарност и една изумителна, потресаваща назадничавост. За която едва ли е виновен друг, освен десетките министерства на транспорта, нанизали корумпираните си вагони по релсите на прехода. Но все пак - бутането е приятно нещо. Една, тъй да се каже, утвърдена колективна форма на натиск. С особени, весели роли - винаги има един, който се скатава, един, който си докарва дископатия и един, който реве с пълна сила, за да ни напомни колко много сме изгубили от прехода от горилата към човека. Затова, нека усвоим заразната енергия на този жепейски пример и да я приложим на още пет места.
1. Бутане на Пеевски, без да правим нищо
От много силно бутане през 2013-та той, от тогавашния доста силен човек в държавата, се превърна в сегашния най-силен човек в държавата. Изглежда му дадохме само попътен вятър. Обаче - ето изненада, онова, което ще го бутне, се оказа не масовото недоволство на гражданското общество (последното словосъчетание пиша с неудобство), а прекаленият му апетит за власт, който е в маниакална фаза и след разрива с Доган вероятно ще освободи голяма част от завзетите територии. Какъв е изводът ли? Явен е - ако искате да бутате Пеевски, не правете нищо. Това ни устройва, понеже се вписва в състоянието на повсеместна и сладка пасивност. Вземе ли да ви каже някой - хайде да бутаме Пеевски, вие само се подсмихвайте и отминавайте към следващия таргет, а именно...
2. Бутане на сараите на Доган, след като падне Пеевски
Тук е необходимо вече да се направи една малко по-тъничка сметка. И тя е, че макар в нашите букмейкърски залози шансовете за превес на Доган над неговия развилнял се наследник да са много високи, би следвало предстоящата война да го остави разнебитен. На фона на и без това сегашна слаба форма, за която отдавна се говори. Съответно, моментът да се бутне един олюляващ се Доган, по всички правила на играта на тронове, е съвсем близо.
3. Бутане на Лорер за висок пост или побутване към оставка
Вие непрекъснато забравяте за тази малка трагедия. Но това е само защото големите политически събития ви разсейват от един нерешен проблем. Епохалният напън, който върви от много време насам - Даниел Лорер да получи висок пост в държавата или извън нея поради заслуги, които на нас ни изглеждат съвършено неразбираеми - продължава да не стига до щастлива развръзка. Тегне някаква прокоба - изместването с преференции за евродепутат например бе просто злобна шега, бе подигравка на съдбата с аспирациите на този човек. Страшно би било да се надникне в този бушуващ водовъртеж от изтървани възможности, които се мержелят пред погледа като измамни миражи и колкото по-замечтано ръката се протяга към тях, толкова повече се разбягват от нея. Тук е времето да се напомни на съпартийците му, че изглеждаше съвсем естествено да бъде отстранен още при фразата "Пеевски се промени за добро". И че ако някой друг бе заявил в национален ефир, че изпитва "нормалният страх на родител" да не дадат хомосексуален уклон на децата му в училище, щяха да вдигнат вой до небето и моментално да го канселират. Затова е крайно време едно от двете събития да се случат - Лорер да бъде бутнат към солидния пост и да се сложи край на тези мъки, или да бъде избутан навън от "Промяната". Абе всичко става, но да си заточен завинаги в това средно положение - само това не. Може да луднеш, да се чалнеш... Току-виж си взел да си пращаш сам съобщения с хвалби във Viber...
4. Бутане на Евгени Минчев на изток
Едно предложение за пътепис: Евгени Минчев може да бъде побутнат на изток. На едно културно пътешествие, което да е пробен камък за собствените му тези и разсъждения. Може би е редно, след като недоволства за някои европейски положения по отношение на ЛГБТ и дава за пример други, източни, най-накрая да напусне тесния свят на идеологията и да тръгне по широкия друм на реалните изживявания. И да стане ясно, че светът е голям и местата, на които Евгени Минчев би бил обстрелван с камъни и заплашен от затвор само за начина, по който изглежда - дебнат отвсякъде. Понеже самият той се застъпи за "вероучение" и "мъжество", които да бъдат преподавани в училище (неясно как ще стане, някаква смес между църква и казарма, и малко география и математиката по средата), нека проверим как биха се отнесли към него в същите общества, в които религията и "мъжеството" са толкова водещи, колкото проповядва, че трябва да бъдат.
5. Бутане на още заеми-подаръци като тоя на Гайтански
Понеделник е, и вие заработвате малко хартийки, докато Гайтански и други като него получават 150 милиона заем. Пари, които, оказва се, никак не е необходимо да се върнат. Даже напротив: отиват мигновено за супер луксозни автомобили, потушават дългове на Доган и се разтварят в небитието на олигархията така, както вие се разтваряте в битието на живеещи по закона хамстери. Изчисление: подарените пари надвишават онези, които са необходими за изграждането на детска болница, и то с много. Какво ни остава ли? Обичайното. Да добутаме до петък. И до следващите избори.
Автор: Райко Байчев
