Появата на тази партия ("Величие") на българската политическа сцена много прилича на италиански филм от седемдесетте. Всичко изглежда забавно и лежерно до момента, в който рязко се превръща в тежка драма.
Само на пръв поглед идеята за величав политически и всячески триумф изглежда комична. Ако разсъждаваме трезво, тя говори за тотална катастрофа, засягаща всичко, но най-вече понятието ни за демокрация.
Ако то означава “глас народен” - ето какви хора избира народът. Ами сега?
Ако означава свободен достъп за всякакви безхаберници до Народното събрание - пак същото - все някой е гласувал за тях, без значение дали поради заблуждение, поради ниско IQ или просто защото му трябват дърва за огрев.
Още: "Ивенличие - изродено нещо, купени гласове, черепа и потника": Николай Марков за бившата си партия
Влизането на величави екземпляри в политиката наред с повод за размисъл е и повод за действия от страна на всички останали политици, партии и сиви кардинали. Действия, с които те да предложат значими неща, адекватни решения, тоест - такива, които да привличат вот.
Със сегашното си поведение повечето показват инертност, умора, похабяване и ако продължават така, скоро ще има генерално опело на политическата система. Защото в момента не се предлага политическа атрактивност, разбирана като живи послания, членоразделно артикулирани, на разбираем език.
И точно в тази ниша се намърдват Величията.
Още: Манията за Виличии приключи
Само дето екзотиката в политиката е едно, а откровената натурална лакомия - съвсем друго.
Ставайки свидетели на тяхното разцепление веднага след влизането им в последния парламент, а и на репликите, които си разменят дори в момента - предизборно, няма как да не се запитаме как и защо се стигна дотук.
Първата причина, разбира се, е в самата политическа система. Че е време тя да се промени, виждаме всички. Но малцина са онези, които знаят как това може да стане. И още по-малко са хората, които биха се занимавали с промяна. Просто сегашното статукво е твърде удобно и едва ли някой действащ политик или пък партия, захлебваща от субсидии, ще тръгне да променя формата на управление на страната или пък изборното законодателство.
Втората причина е дългогодишното неглижиране от страна на политическата класа на всички или почти всички симптоми, че българинът си иска "нещо патриотично".
Ако левите и десните имаха малко повече усет за потребностите на електората, щяха да вкарат и малко такава риторика в своите послания. Но, уви, в тях преобладават брътвежи от общ характер, гарнирани с евроатлантическо сосче - за всеки случай.
И третата, но не последна причина е неумението на политическата класа да създава доверие между себе си и избирателите. И хоп - появява се един "лъв между хиени", някой "милеещ за България" и големите политици изпадат в почуда как така пак загубиха и как така някакви аматьори пак спечелиха.
Още: След "Воля", "Възраждане" и "Величие" идват Възвишение, Възнесение и Възкресение
Да говориш с хората на техния език и за нещата, които ги вълнуват, е същността на политиката. Но явно или не го разбират, или просто не ги интересува, или и двете. Затова хората гласуват с досада, с отвращение, с погнуса. Или изобщо не си правят труда.
Заети с това да се трудоустроят за още един мандат и да се спазаряват помежду си кой къде какво да вземе, на почитаемите утвърдени политици просто не им дреме какво се случва наоколо. А се случва това, че в следващия парламент ни чакат няколко сватби и едно погребение. Пардон, едно Виличий.
Автор: Евелина Гечева
