Петък, 3-4 часа сутринта българско време. Сирийската авиобаза край Хомс е ударена от 59 американски крилати ракети "Томакоук" по заповед на президента на САЩ Доналд Тръмп. Най-малко шестима са убити. Губернаторът на провинция Хомс обяви, че едва ли има "големи човешки загуби".
Коментар на редактора
Атаката не изненада никого. Дори атакуваните. Изненада е само това, че тя се случва без разрешение на Конгреса, който по конституцията на САЩ трябва да бъде питан за обявяване на война, каквато Тръмп фактически обяви на Сирия. Нямаше и резолюция на ООН. Нямаше нищо. Просто един президент, на когото мнозина възложиха доверието си, че ще прекъсне политиката на Щатите в Близкия изток. А и си бяха прави. Преди броени дни самият Тръмп и външния му министър Рекс Тилърсън говореха, че ще оставят Сирия сама да определи съдбата си.
Да се върнем обаче на позволението. В последните 24 часа това е може би втората най-обсъждана тема. Има ли право американският президент да атакува без да се консултира с Конгреса?
Според Ричард Ларднър от Асошиейтед прес Тръмп е казал на Конгреса за плановете си да изстреля 59 ракети срещу базата Шейрат в четвъртък вечерта. Представител на Белия дом и над двайсет конгресмени - и демократи, и републиканци, са били уведомени за това. Информиран е бил и човекът номер три в йерархията, председателят на Камарата на представителите - Пол Райън.
Достатъчно ли е обаче това?
Резолюцията за военновременни правомощия, влязла в сила през 1973 година, изисква президентът да се консултира с Конгреса, преди да изпрати американски въоръжени сили в бой, освен в случай на обявяване на война. Законът дава на президента "свобода на действие да отговори на атаки или на други извънредни ситуации".
Именно от тази вратичка се възползваха президентите Джордж Буш, Барак Обама, а сега и Тръмп. След атентатите от 11 септември 2001 година Конгресът упълномощи Буш да нападне всяка страна или групировка, замесена в атаките, като общо взето се имаше предвид Ал Кайда.
Преди ракетното нападение сенаторът-републиканец Боб Коркър от Тенеси, председател на Комисията по външните отношения, заяви, че според него би било разумно да се консултира Конгреса, но не настоя, че Конгресът трябва да одобри действията на Тръмп.
Важно е да се спомене и че през февруари 2015 г. Обама поиска от Конгреса официално да позволи войната срещу "Ислямска държава", заявявайки, че тази групировка може да застраши вътрешната сигурност на САЩ.
Прелюбопитна тук е и позицията на самия настоящ президент. Дълго преди дори да се кандидатира за този пост, Тръмп изказваше изключително остри критики спрямо предшественика си Барак Обама за водената от него външна политика. Според него именно намесите на САЩ в Близкия изток са довели до хаоса там. На няколко пъти по време на предизборната кампания републиканецът дори си позволи да нарече Обама "създател на "Ислямска държава".
През 2013 г., след химическа атака в Гута, отнела живота на хиляди, самият Обама заплашва сирийския президент Башар Асад, че може да последва военна интервенция срещу режима. Тогава Тръмп се обръща с думите: "Отново, към нашия глупав лидер, не атакувай Сирия - ако го направиш, много лоши неща ще се случат и САЩ не получава нищо от тази битка".
AGAIN, TO OUR VERY FOOLISH LEADER, DO NOT ATTACK SYRIA - IF YOU DO MANY VERY BAD THINGS WILL HAPPEN & FROM THAT FIGHT THE U.S. GETS NOTHING!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) September 5, 2013
Великобритания и Франция обаче бяха против, заради съмнения за това кой точно е използвал оръжието – Асад или бунтовниците. Съмнения за участието на Асад в химическото нападение от 2013 година изразява и бившият инспектор на ООН по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския технически университет Теодор Постъл. В началото на 2014 година двамата американски учени публикуваха доклад, в който твърдят, че ракетите, заредени с отровен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни само от контролираните от бунтовниците области.
Тогава беше поставена т.нар. „червената линия”. По онова време Доналд Тръмп е категоричен, че за евентуална атака, Обама се нуждае от позволението на Конгреса:
The President must get Congressional approval before attacking Syria-big mistake if he does not!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) August 30, 2013
Поводът
Поводът за ударите беше убийството на 86 цивилни граждани в малко сирийско градче Хан Шейхун, сред които и десетки деца, за което беше използван смъртоносният газ "зарин". Всички световни медии цитират Сирийската обсерватория за човешки права, състояща се и ръководена единствено от Рами Абдел Рахман, който получава информация директно от градчето Хан Шейхун. Тук е мястото да се отвори една голяма скоба и да се отбележи, че градът е разположен в провинция Идлиб и е под пълния контрол на ислямистите от Фронт ал Нусра (отцепила се от Ал Кайда), която е една от най-силните сирийски групировки, застанали срещу президента Асад.
В следващите часове в мрежата се изливат множество видеа, разпространени от т.нар. "бели каски", на които се виждат страдащи деца и жени, на които се оказва първа помощ, както и множество трупове. Сами преценете дали информация, разпространена от един човек, който живее в Англия, финансиран незнайно откъде, подадена му от ислямистка групировка, е достатъчно достоверна.
Още в първите часове след атаката Европа и САЩ посочиха Башар Асад като отговорен за използването на химическо оръжие. Сирия и Русия от своя страна дружно отхвърлиха обвиненията, като обясниха, че съюзниците са атакували склад, в който явно е складирано оръжието.
Като цяло ситуацията е странна и повдига много въпроси. Защо Асад, печелейки войната и настъпвайки към нови територии, би направил подобен ход? Каква изгода има той? Защо би настроил международната общност срещу себе си и то във време, в което тя започва да свиква, че той може да остане на власт? Факт, подкрепящ теорията на Асад, е и декларацията на САЩ от 2014 г., че всички химически оръжия на Асад са унищожени.
Защо би избил стотици, включително и деца, което веднага настройва общественото мнение по света, срещу него? Логични въпроси, но без отговор.
Такъв обаче можем да потърсим и в новинарските емисии на световните медийни гиганти, които, вместо да се опитат да покажат двете гледни точки, стремейки се да достигнат до истината, притъпиха още повече критичността и мнителността на зрителя. Но с това сме свикнали.
Дори няма да задълбавам в интервюто по сценарий, взето от 7-годишната Бана Алабед в ефира на CNN. Същата малка Бана, която по няколко пъти на ден съобщава, че Путин и Асад рушат училища и убиват деца в нейната родна Сирия.
CNN has child blatantly read off a script in push for war to overthrow Assad, calls it a "7-year-old Syrian girl's heartbreaking plea." pic.twitter.com/bmk6PjsoHn
— Chris Menahan (@infolibnews) April 5, 2017
Тук трябва да си зададем и въпроса: на базата на какво новият президент на САЩ реши, че именно сирийската армия е автор на атаката срещу Хан Шейхун, което пък доведе до бомбардирането на сирийската авиобаза? Такива ходове не изискват ли по-сериозна обосновка и доказателства, че САЩ има нужда от "защита на националната сигурност и прекратяване на разпространението на "химически оръжия", както обяви държавният глава? И как може да се достигне до такава информация, при положение, че нито световни хуманитарни организации, нито медии имат достъп до "горещите" зони в Сирия? Репортерската работа там би била много трудна именно заради присъствието на ИДИЛ и клонингите на Ал Кайда. Огромният глад за новини от Близкия Изток обаче кара медиите да се изкушават да дават достоверност на информация втора ръка, идваща от хора, които биха могли да действат там, само ако принадлежат или симпатизират на доминиращите джихадистки опозиционни групи.
Изводът, до който бих искал всеки от вас да достигне, прочитайки този текст, е: приемайте информацията от Близкия изток с разумен скептицизъм. Изхождайте от принципа, че информация, разпространена от непознат в интернет, е по-скоро невярна, отколкото вярна. Помнете, че всяка страна в този конфликт има своите цели и интереси, но не ставайте част от пропагандната машина, която може да доведе до Трета световна война.