Когато има няколко почивни дни, независимо дали за всички или индивидуално - например отпуск или друга причина да не си в обичаен режим, това носи щастие. И основната причина е, че се отърваваш поне за малко от ежедневните проблеми.
Доста от тях са едни и същи за всички, много обаче са различни - според това с какво се занимаваме. Понеже години наред се занимавам с информация и отразяване на събития, поглеждам от моята камбанария. Или казано по-неангажиращо - моите проблеми са си най-важни, защото са мои (пък и със сигурност на доволен брой колеги).
И така - от какво се отърваш, когато ти се падне да си в почивка по празници:
1. Няма нужда да слушаш и отразяваш приветствията на Бойко Борисов, Корнелия Нинова, а вече и на Делян Пеевски. Съответно - не се ядосваш, като си помислиш, че ако не е написано в календара или няма някоя пиарка да гледа, тези хора като нищо ще пропускат повечето такива събития, които възхваляват като огромно постижение според темата.
2. Не следиш разни хора, които нямат какво да правят на тези празници и си търсят камера и микрофон, пред които да кажат поредното нещо, представящо ги в добра светлина. А ние, журналистите и тези, които по-задълбочено следят информационния поток, добре си ги знаем какви са и какво искат - на първо място все е нещо за себе си!
3. Няма нужда да проверяваш телевизиите кой е ходил по незнайно защо продължаващите им и на празник публицистични студиа! Не им стига по цяла седмица, та трябва и на 24 май (3 март, 6 септември, 22 септември и т.н.) обезателно да изтипосат някой, който няма какво да каже, освен все същите клишета?
4. Не се занимаваш с поредния гений, който си мисли, че може по-добре от теб да свърши това, което вършиш от години, само защото има Facebook профил. Това се отнася и за други професии - на принципа кучето е най-добрият касапин, защото много е гледало!
Така като се замисля, на журналистиката всъщност ѝ трябва коронавирус ефект - но не информационен, защото той само я надува, а този на самоизолацията. За да разберем, че на този свят малко неща са непреходни и със сигурност лудешкото надбягване за още едно повече не е сред тях!
Автор: Ивайло Ачев
