В политиката има един особен жанр. Той гласи: предишен президент е поканен да коментира настоящ президент. Предишният президент се оказва винаги много по-наясно с нещата от настоящия, той вече е помъдрял, извървял пътя си и готов за консултант по политическите въпроси.
Но въпреки познатото условие на жанра, Росен Плевнелиев успя да го надгради. Новият жанр е: упрек за неща, които ти самият си правил.
Вълнуваща се оказа позицията на Плевнелиев към европейската резолюция, която посочи липсата на правова държава и растяща корупция в страната. Според Плевнелиев това било разделение на "българи срещу българи". Тоест в европейският парламент има едни българи, които, макар да са българи, решават да докладват за нещо, свършено от други българи и така престъпват свещената клетва ако си българин да не продумваш срещу сънародници. Как по-точно Плевнелиев си представя да стане това? Например Радан Кънев да реши да активира европейските си колеги по определени въпроси у нас, но в последния момент да си каже: "Абе не е хубава тази работа, нали и Бойко Борисов и Гешев са българи, и аз съм българин, една и съща българска майка юнашка ни е раждала, и не е никак българско да говорим един против друг. А през това време всички българи да се чудят за българското шкафче с европейска валута, но да не смеят да се изкажат гневно по въпроса, защото знаят, че шкафчето си е българско и е притежание на българин. Значи всичко точно.
Интересното също е, че Плевнелиев, както целият мощен тинк-танк на ГЕРБ, от няколко месеца повтаря, че, познайте, никога не сте чували това - Радев разделя нацията, a трябва да бъде обединител на нацията. Когато Плевнелиев навремето оттегли подкрепата си от правителството на Орешарски, това не беше разединение на нацията; когато Радев направи същото спрямо правителството на Борисов вече е. Единствената възможност в изказването на Плевнелиев да има някаква логическа връзка, е да предположим, че той сам знае, че това, което е правил, никога не е впечатлявало особено нацията и оттам е нямало как нито да я обедини, нито да я разедини - това вече бихме приели. В противен случай обаче ще се наложи да изтрием от съзнанието си паметното обръщение от лятото на 2013-та, когато зловещо ни разедини и оттогава стоим зловещо разединени. Макар да сме българи.
И за финал още нещо. Нито Борисов, нито Георги Марков, нито Симеонов, са успявали да стигнат далеч колкото Плевнелиев, който надгради герберската опорка за "разединението", като заяви, че Радев даже директно води държавата към диктатура и е най-прекият път към тази работа. Как е възможно президент да води държавата към диктатура, когато въобще не е част от изпълнителната власт, е любопитен въпрос. И какъв ще е тоя диктатор, на който в президенството директно му се изсипва прокуратурата с въоръжение - не става за диктатор, това е мекушав човек.
Иначе прокуратурата - и с това приключваме, за да пощадим дългото и мрачно разтриване на слепоочия заради умствения погром - прокуратурата работела, според предишният президент, на високи обороти. Но и, гледай каква работа, оставяла, каза той,"впечатление за селективност".
Впечатляващо.
Автор: Райко Байчев
