Покрай емоциите, които ни донесоха Кубрат Пулев и Крисия, ежедневните проблеми остават на заден план. Остават, но не се решават. Един такъв беше представен днес на вниманието ни - с какви изразни средства си служи "цветът на нацията", а именно - народните представители. Защо се стига дотам - предлагаме на Вашето внимание, уважаеми читатели, мнението на един от потребителите на Actualno.com.
Коментар на читател
Гледали ли сте "Възгледите на един учител за всеобщата просвета"? Забавно е. Езикът е пъстър, говори се за изкуство, за класика, дефинират се понятия, търси се латинският им произход. След това стилът рязко пада на ежедневния български - опростен или опростачен, както ви харесва.
Та относно всемирната просвета искам да споделя 2-3 прости разсъждения. Не са ли днешните ученици КЛИЕНТИ на системата- обслужвани с такт, внимание, етично? А класният ръководител (горкият той!) не е ли всъщност Customer Service Department, тоест Отдел за обслужване на клиенти? Доволни сме, не сме, like-ваме, не like-ваме - това е част от информацията, която той получава от клиентите. Опитва се той да изисква нещо, например елементарни медицински бележки, но не се получава, Клиентът има право! И трябва да е доволен. Иначе сменя услугата ... Отива другаде, а с него и субсидията ...
Директорът е мениджър и администратор, иначе казано CEO - Chief Executive Officer и най-важно е да работи добре с бюджета. Контролира и чете наредба 3 и 4, ППЗНП "ол дъ тайм". Води педагогическите съвети, които - за да не звучат толкова ретро - ще наречем staff meeting.
В този ред на мисли учителят как да наречем?
И на финал - положението в средното училище е катастрофално. Жертви на катастрофата са добрите деца, които знаят защо ходят на училище. Част от другите деца са всъщност жертва на социалния експеримент, при който децата живеят не с родителите си, а с баби, приятелки на единия родител, дори сами… Тъжно е, но и много страшно.
Автор: Елена Василева
