Когато избухна епидемията с коронавируса, медиите направиха рязък завой: смениха новините за катастрофи, основен рейтингообразуващ фактор, с новините за нови заразени. Това бе добре дошло - едновременно висок обществен интерес и прерязване на лентата на новото голямо минно находище за черна статистика, без което не може да построиш нито новинарска емисия по телевизията, нито сайт.
Ужасяващата катастрофа с Милен Цветков припомни, че смяната на информационния подход не означава, че предишният се е изчерпал, нито че не е пак толкова злокобен. Все още жертвите от коронавируса са много, много далеч от тези на катастрофите. Какво впрочем щеше да стане ако всяка вечер имаше и редовен брифинг от МВР, който да брои чинно всеки пострадал? И дали ако влизането в сайтове-броячи на заразени се прехвърли към влизане в сайтове-броячи на починали от катастрофи няма да доведе до много по-широк отзвук и мерки, отколкото стандартните клишета за "войната по пътищата", за които е ясно, че не са прозвъняли в нито едно съзнание и не са отпуснали нито един крак от скоростния педал?
Ето едно кратко сравнение на глобите:
За превишаване над 50 км/ч. – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. (става дума за населени места)
За нарушаване на карантината - до 5000 лв.
На практика това означава, че е напълно възможно да караш със 100 километра в час в столицата и да се разминеш с около 1500-2000 лева глоба. А това обикновено е съвсем по възможностите на онези, които имат навика и колите да го направят. Тоест, законът позволява почти терористично поведение по главните улици на населените места, а това поведение включва вероятност за смъртни случаи с не по-малък процент фатални изходи от този на коронавируса. А глобите са много по-ниски.
От много редки до никакви са случаите, в които шофьор, причинил катастрофа, за пръв път кара безобразно и точно в този първи път отнема живот. Всички възможни злоупотреби - алкохол, наркотици, перчене, бързане, състезание и прочие са натрупвани с времето, доказвали са "безопасността си" в съзнанието на шофьора нееднократно, което постепенно се превръща в модел на поведение. Оттам насетне просто се изпробва теорията на вероятностите, която неминуемо проявява математическия си принцип, рано или късно.
Цялата идея на шокиращо високите глоби за извънредното положение търсеше много повече психологически ефект. Тоест, в ущърб на предпазливите, за които е ясно, че биха излезли на разходки в парковете с маски и избягвайки другите, да се въведат свръхвисоки глоби, които да сложат край на безумните непукисти, събрали се на по биричка, защото освен IQ над 80, не ги лови и пандемия. Не много по-различна е ситуацията с катастрофите: високите глоби са единственият възможен ресурс за психологически ефект. 700 лева обаче е немислимо ниска санкция. Седи такава обаче, защото когато едно извънредно положение се задържи твърде дълго, се превръща в нормалност.
Автор: Райко Байчев
