Вчера (29 юни) трябваше да има заседание на Съвета за тристранно сътрудничество, но то не се проведе, защото вицепремиерът Валери Симеонов се изстреля за Асеновград да громи "роми, биещи БГ деца".
В Асеновград действително ситуацията е сериозна. Това е поредната община, която не полага абсолютно никакви усилия да реши проблема с растящото си ромско население, агресивните елементи в него, незаконното им пребиваване и като цяло, неосъществената им интеграция. След инцидента в Асеновград, при който роми нападнаха деца от клуб по гребане, настана изключителна какафония. Пресконференции, изказвания, шествия...
Почти паралелно обаче с казуса в Асеновград се случи и нещо друго. "БГ деца" - момичета на 15 и 16 години, нападнаха съпругата и дъщерите на зам.-главния мюфтия, защото са мюсюлманки.
И по тази тема има гробно мълчание. По тази тема Валери Симеонов не се изказа, не даде пресконференция, не отиде да търси сметка на виновните. По тази тема никой не се събра на протест. Вероятно, защото е по-лесно да осветляваме единствено случаите, когато сме жертви, а когато сме агресори - да мълчим.
Насилието, особено междуетническото, е опасно винаги, във всички посоки. И когато роми нападат българи, и когато българи нападат мюсюлмани. Скритото напрежение, което явно избива, е еднакво рисково и еднакво осъдително.
България успя да преживее последните размирни за региона ни десетилетия относително спокойно. Западните Балкани нямаха този късмет. Българското общество съумя да демонстрира достатъчно толерантност, сдържаност и мъдрост, за да не допусне на своя територия етнически конфликти и войни.
Този мир обаче си има цена. И тя е осъждане на всички прояви на агресия - и от чужди, и от свои.
Затова е недопустимо централните новини и сутрешните блокове да са залети от репортажи и включвания от Асеновград, а да не се казва и дума за нападението срещу мюсюлманите. Междуетническите проблеми трябва да бъдат решени повсеместно, а насилниците, каквито и да са те, винаги трябва да понасят отговорността си. Ако обаче искаме справедливост само когато ни нападат, но не и когато ние нападаме, етническият ни мир ще се изкриви и пропука и в крайна сметка, рискуваме да го загубим.
Автор: Десислава Любомирова
