Президентът Радев все повече се изявява като пацифист. Не би било странно, ако беше философ по образование или пък, да речем, изкуствовед. Но той е военен. Генерал е. Пилотира изтребители. И не му отива да се държи като гълъб на мира.
Изявлението му, че няма да даваме снаряди на Украйна, е меко казано нелепо. За мислещата част от обществото то прозвуча като шамар - след всички политически дрязги и спорове, след трудно взетото решение от парламента и след горещите молби на нападнатата страна да ѝ бъде дадена помощ, за да се отбранява.
Ето какво дословно каза Радев: "България не подкрепя и не е част от общата поръчка за доставка на снаряди за Украйна. Ще подкрепим европейски дипломатически усилия за възстановяване на мира".
Страната ни наистина не е сред страните, подписали в Брюксел споразумението за съвместна доставка на боеприпаси. Според проекта на Европейската агенция по отбрана (EDA) ще бъдат пратени поне един милион броя за подпомагане на Украйна. Не можем да се равняваме по Германия и Норвегия, но поне Хърватия и Чехия трябва да бъдат някакви ориентири за нас.
Ако досега не сме били наясно кой е измъдрил тази българска позиция, след изказването на Радев вече е ясно - той, обкръжението му от висши военни и още по-широкото му обкръжение от пропутински настроени политици.
Да, Радев не иска да даваме снаряди. Митрофанова харесва това. Той го нарича проява на суверенитет. Тя харесва такъв вид суверенитет.
Сигурно има някакво формално основание да се каже, че докато управлява служебното правителство, не е редно да се изпращат боеприпаси. Но то наистина е само формално. По-същественото е, че България е част от евроатлантическата общност. И като такава следва да се съобразява с общите решения, с общата линия и да не допуска руски пробиви.
Някак се натрапва впечатлението, че Радев е над Народното събрание. Но то все още е висшият орган на държавната власт у нас. И този орган гласува предоставяне на военно-техническа помощ на Украйна. С това решение парламентът задължи изпълнителната власт да оказва военна и военно-техническа подкрепа за Украйна. Без значение дали е служебно или редовно правителство, за него решенията на НС са абсолютно здадължителни.
Президентът не може да неглижира решенията на Народното събрание. Назначеното от него правителство не е някаква махленска седянка, а действаща изпълнителна власт. И никак не е редно то да заема позиция, която противоречи на националните ни интереси. Освен това застрашава нашата собствена сигурност, защото друго се очаква от нас като съюзници на ЕС и НАТО.
Радев, впрочем, обича да се кичи с НАТО и не пропуска да декларира евроатлантическа принадлежност. Делата му обаче го опровергават. Едва ли си вярва на думите за европейските дипломатически усилия за постигане на мир. Това са приказки за лека нощ, пък били те и европейски.
Истината е, че денонощно гинат жени и деца, руските военни части сринаха цели области, украинците изнемогват и да се правим на ударени не ни прави чест.
Една слаба и беззащитна Украйна би станала твърде лесна плячка за Путин. Но това слабо интересува българските му фенове. Те вече са сериозна агитка, както се вижда от предизборната кампания. И Радев им дава рамо, като говори така. Вероятно с надеждата в следващия парламент да влязат повече депутати, имащи неговата визия за суверенитет.
Автор: Стефан Стефанов
