Най-новата европейска статистика сочи, че България е безапелационен лидер в ЕС по брой жертви на катастрофи. България и Румъния са единствените европейски държави, отчели над 80 смъртни случая на милион жители.
Най-малко загинали има в Швеция - 25 на милион жители, докато в България цифрата е почти 4 пъти по-голяма - 96 жертви на 1 млн. души.
Най-безумното е, че у нас продължаваме да си играем на реформи, които е повече от очевидно, че не работят. От години знайните и незнайни промени в закона са преливане от пусто в празно. Те, както става ясно, не носят резултати, а само хвърлят прах в очите ни, че институциите, на които плащаме да се грижат за безопасността, уж вършат нещо. А на практика са безполезни.
Отново според същата статистика за цели 7 години с всички мерки, които предприе, с всички законови промени, с всички идеи и наляти пари, България е успяла да спаси внушителната бройка от цели 9 души разлика на милион население. След последните широко пропагандирани реформи в законодателството, приети минала година, резултатът на годишна база е подобен - 3 души.
И на никой не му светва червената лампа. Постоянно се измислят промени по линията на най-малкото съпротивление - вдигане на глоби, нови забрани, слагане или премахване на знаци, а истинските проблеми по въпроса с пътната безопасност остават нерешени. Шофьор може да получи фиш с над година закъснение, може да откаже да го плати, може да кара пиян, без книжка, с автомобил, който не отговаря на изискванията, и нарушенията просто се трупат в досието му. До следващия път.
Защото системата е толкова порочна и нефелна, че разчита на едната гола добра воля. У нас плащането на глоби е по желание, явяването на съд е по желание, спазването на наказания е по желание. А когато една цяла система разчита на желанието, тя е обречена да произвежда рекорден брой жертви на пътя всяка година.
Също така когато една система е ориентирана към дебненето и ловенето на нарушители от позиция "скрит в храстите", вместо към превенцията, както е в страните с малко пътни произшествия, тя отново е обречена на същото.
Наглата арогантност на българските шофьори е пословична. Те спазват всяка буква на закона и всяко ограничение, когато отидат в чужбина, но в момента, в който стъпят на родна земя, знаят, че са влезли в разграден двор и могат да правят каквото поискат, защото всичко е "по желание".
И когато явно наложителни реформи като ограниченията на скоростта или принципа на събиране на глоби срещат очакван шофьорски отпор, ролята на държавата е да не се съобрази с подкрепящите статукво, чието единствено достойнство е, че ни прави първи в Европа - по брой жертви на пътя.
Отдавна е време да се сложи край на безсмислените и неефективни ежегодни упражнения със Закона за движение по пътищата, дело или на чиста глупост, или на престъпен интерес. Докато някой си мисли, че ред може да се налага "по желание", нечии деца и родители ще умират в катастрофи всеки ден. Докато някой си мисли, че откриваме топлата вода - също. Има ясни правила, които работят и дават резултати, защото на други места са били по-мъдри, по-отговорни и по-решителни. Наш е изборът дали искаме да продължаваме да сме първенци по самоубийствена глупост.
Автор: Десислава Любомирова
