Ето малко прогнози за 2020-та:
1. Обединяване/разединяване на нацията
Премиерът Борисов и президентът Радев се редуват да обединяват и разединяват нацията. Първо Борисов я обединява и тъкмо да я обедини, Радев дава интервю, в което я разединява. Нацията не прекарва и ден, в който да знае дали е разединена или обединена, не може да се нарадва ни на едното, нито на другото. От това се живее в непрекъснато напрежение и много тягостно.
2. Цветанов се завръща
Стига - беше приятно разкарването му, но за малко. Политиката не може без този човек, медиите не могат без този човек и най-вече публиката не може без този човек. Откакто го няма е много по-пусто. Той бе и много необходим, за да се поддържа илюзията, че властта всъщност не се поддържа единствено от фигурата на премиера, от когото общо взето се поддържа.
3. Хазарта пее за всичко живо без "Демократична България"
Томахавката между него и Демократична България - това е очакването - не се заравя, а непрекъснато описва сложни кървави параболи във въздуха. Хазарта ловко поставя пред бившите си следния казус: ако искат да отидат на негов концерт, както правеха Радан Кънев и Трайчо Трайков едно време (моля, намерете онази снимка от преди няколко години, не мога да си го причиня пак), сега могат да си изберат между няколко варианта: шоу концерт на ГЕРБ в Тетевен, агитация на БСП във Видин, митинг на "Атака" пред Александър Невски. И ето - много хора например започват да разбират, че когато Хазарта е написал "Колега" преди 15 години всъщност не е имал предстоящата поява на Реформаторския блок и Демократична България в главата. Това е много трудно за осъзнаване, различни хора си късат ризите и статусите да доказват обратното.
4. Партита, посветени на 20'те, в които никой не знае нищо за 20'те
Хипстърията е твърде враждебна на познаването на историята, понеже това ти нарушава вайба. Затова може да се приготвим за стотици партита, посветени на 20'те, в които никой няма представа от 20'те - подобна информираност биха имали само възрастни и скучни хора. Влиза се в онази фаза, която се случи преди години и се превърна в медийно заглавие: "Хипстър бесен на медия, че използвала негова снимка, за да илюстрира текст за това, че всички хипстъри изглеждат еднакви. После се извинил - осъзнал, че на снимката не е той".
5. Хора́ около всички театри
Колкото повече изпада нацията, толкова по-маниакално се вкопчва в народното творчество - онзи последният, който ще затвори вратата, угаси лампата, напусне територията и прочие не чак толкова невероятни постапокалипсиси, ще е нещо средно между кукер, напет момък, скачащ да вади кръста на Богоявление, с татуиран Левски на гърдите, Ботев на гърба, понеже патриотизмът изисква и определени телесни трансформации. Народният театър вече разбра каква е силата на българския дух, заради която актьорите общо взето не могат да репетират от тъпаните пред сградата, сега остава всяка културна институция да бъде обградена от същите, за да стане ясно, че не е необходимо да се твори каквото и да било, щом веднъж е сътворено дунавското хоро и от него по-добро няма, няма и да има.
6. Все по-минималистични социални мрежи
С отлива от Facebook към Instagram особено в милениълските среди започна да става ясно, че разнообразието от функции и възможности единствено натежава и пречи. Тоест социална мрежа, в която просто може да пуснеш само снимки изведнъж става по-привлекателна от социална мрежа, в която може да направиш освен това още хиляда неща. Този процес ще става все по-явен, докато не лъсне онази истина, която в началото на новия Милениум, когато всички приветстваха мощта на world wide web, изглеждаше невъзможна: че цялата дигитализация съществува, за да се снимаш сам и да не се разсейваш с други възможности: няма информация, която да може да надделее над нарцистичното опиянение - нещо, което в Силициевата долина разбират твърде добре.
7. Застроява се последният 0,1 % от Черноморието
Даже ще кажем къде е - това са онези три километра от края на спасителската зона на Иракли до края на дивата му част, както и другите четири километра с каравани и палатки на Карадере. Някъде в средата на юли на тези последни територии се слага последния бетон. Ангелкова и Борисов прерязват лентичката, защото една работа е добре, когато свършва добре и не остана нищо недонаправено. 100 % бетон навсякъде - това е друго, това е хубаво.
8. Трите дни болничен остават в историята
Вече бяха дадени достатъчно подобни заявки. Необходимо е човек да бди повече над здравето си, а в момента, знаейки, че може да си вземе болничен, той не бди достатъчно, живее малко безотговорно, малко безгрижно. Усилията на Асоциацията на индустриалния капитал да "спести" пари на работадетелите, тоест, да даде пари на себе си, защото не може просто да допусне идеята, че не стига, че има страшно много хора, които работят за 600 лева заплата, ами от време на време излизат в болничен, най-сетне ще бъдат доведени до край.
9. Бум на лайфстайл предаванията
Разследващата журналистика и политическите предавания могат да се оттеглят към кабеларките, където колкото и да си рискуваш живота и да си трошиш ума, няма значение, понеже те гледат 1600 души. Националните телевизии могат да олекотят програмата си, за да няма особено напрежение. Новините за катастрофи, все пак, ще останат.
10. Всичко ни изненадва
Изненадват ни ето тези неща: предстоящият сняг, задръстванията на пропусквателните пунктове към Гърция през април и май, жегите през юни. После ни изненадват чадърите за 60 лева. По някое време ни изненадва изтичането на данни от държавни структури, както и евтино купени апартаменти от полиците. Накрая ни изненадва пак студът, а след студа ни изненадва мръсния въздух. Така целият цикъл от изненади се завърта още веднъж и изненаданата държава празнува 2021-ва, която да я изненада отново.
Автор: Райко Байчев
