Съдебен изпълнител влезе в ТВ7, за да изземе имуществото на телевизията. Причината – просрочени плащания по дългове към КТБ. Акцията стана факт с подкрепата на много полицаи и е наредена от синдиците на Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ).
Коментар на редактора
Дори нещо рутинно като това да се прибере дължимото от некоректен платец успяхме да превърнем в циркова истерия. Даже е обида за цирка това, което стана вчера (29 април) на бул. „Цар Борис III” току пред VI-то РПУ.
Сълзите, сополите, хленчовете и ревовете за репресия над свободното слово вбесиха абсолютно всеки, които е живял в България в последните две-три години. Защото точно ТВ7 беше пример на недобри журналистически практики. ТВ7 беше телевизията, за която протестите срещу Орешарски и компания все едно не съществуваха. В ТВ7 отидоха куп медийни "звезди" точно в края на първия мандат на Борисов, зарязвайки медиите, за които работеха – за повече пари. В това няма нищо лошо, само че всеки в бранша беше много наясно на кого и какво е ТВ7. Ако някой не е бил, значи е глупак - на такива и Господ не помага. И щом си поел риск да отидеш там, трябва да си готов и за момента когато се сбият вълците и дойде време чукът да падне връз наковалнята.
В цялата патаклама приказките за милиционерщина, фашизъм, комунизъм, свобода на словото са просто един изключително дразнещ врясък на отдавна писнали на мнозина "медийни икони". Със сигурност една операция по изземване на имущество на голяма телевизия можеше да бъде по-добре направена. Но да се крием зад свободата на словото, когато сме били телевизията на Цветан Василев и Делян Пеевски в любовния им период и дойде ред да плащаме обяда – хайде де. Пито-неплатено не дават никъде.
На всичкото отгоре, точно заради гротескно-комичния рев с елементи на тиквеник в целокупното ни медийно пространство тихомълком си минаха няколко изключително важни новини. Такива, които касаят доста повече хора, отколкото затварянето на която и да е телевизия, най-малкото „бутиковата” ТВ7. Например – правителството даде на Сотир Цацаров 200 хил. лева за ремонт точно когато Цацаров съди държавата за пари. Колко ясно стана за какво точно е ремонтът?
Втори пример – вече няма да има следприватизационен контрол. Не че досега е имало, но и по закон се отървахме от това – чудесно. Когато мине приватизацията на БДЖ „Товарни превози” и вземе да дойде време пак за знаков фалит, да не реват синдикати и казионни викачи, които сега жалят за свободата на словото?!
Трети пример – имаме три месеца да оправим друга бакия на Цветан Василев – тази с мултиплексите. И ако се мотаем – по 20 до 200 хил. евро дневна глоба. От нашите пари – на всички ни, дето внасяме данъци. Това вече си е за рев и вой!
Ей така, покрай цирковете, животът си минава. И лошото е, че ни минава отзад – защото гледаме цирк, наведени напред. Поне да беше цирк – това е изкуство, облагородява. Не може да се каже същото за изоставения медиен кич на Василев и Пеевски, известен като ТВ7. Там мъка мога да изпитам само за обикновени хорица като оператори, осветители, пазачи, чистачи и някои колеги – далеч не всички обаче.
