Да не бързаш с отговарянето на въпроси в нощта на изборите е разбираемо, а понякога съвсем разумно. Да изчакаш ден-два е вече проточване, а на третия ден закъснение. Но пет дни след изборите ПП и ДБ дадоха съвместна прескоференция, която продължи около 15 минути, разделени по равно между Петков, Василев, Иванов и Атанасов, и след това бързо приключи - никой от тях не остана за въпроси.
Вярно е, че все пак обявиха основната си позиция - няма да подкрепят правителството на ГЕРБ. Преди няколко дни Асен Василев заяви същото. Но при толкова сложна ситуация, след поредната изборна въртележка, която на всичкото отгоре вече дава сериозни заявки да продължи по същия начин и есента да се попети, идеята да блокираш възможността за журналистически въпроси не говори никак добре. Да припомним: по този убеглив фланг действаше Трифонов навремето, а преди него Борисов. Не че един политик въобще трябва да изповядва идеята, че би могъл да се размине с питания, но ако го направи веднага след изборите, може да печели собствен комфорт, който да размени за напускащо го доверие. Сделката впрочем никак не е добре - за него самия.
Нещо повече, все повече изглежда, че жанрът "журналистически въпроси на неутрален терен" започва да изчезва. Пресконференциите в НДК веднага след изборите са вече част от историята. Уж поизчезнаха заради Ковид, но пандемията приключи, обаче политиците взеха от нея това, което им трябва и си го запазиха като привилегия. Най-главното предимство: затварянето в собствения балон, удобоството на изолацията. Всеки говори основно пред собствените си избиратели така, сякаш е отговорен само пред тях. Гостува в ютюб канала на любимия журналист, който общо взето е сменил професията си на пиар, но това не се казва, защото не е прилично. Интервюиран е в подопечната медия, говори в приятелския си фейсбук профил, а ако не успее да каже нещо достатъчно добре, близкият кръг от политолози разяснява като словоохотлива притурка всичко, което техните хора са искали да кажат.
Това си пролича и по време на самата предизборна кампания. Нито веднъж нямаше лидерски дебат, в който например Петков и Борисов да се явят заедно; или пък Василев срещу Нинова; или пък, това вече е съвсем прекалено, жива изява на Трифонов. Предполагам, че мечтата на този тип общуване е home office парламент, в който да може да mute-ваш опонента докато говори и ако стане съвсем напечено, директно да го блокираш. А глупашките подвиквания и без това няма да липсват на никого, могат да преминат директно в емотикони.
Пет дни са достатъчно време за добра подготовка; да не говорим, че ПП отдавна не са онзи дебютант в политиката, на който да му липсва тренинг. Впрочем, ако на една пресконференция няма да има въпроси, защо въобще трябва да се нарича така? Защо не е просто лайвстрийм? Но както и да е - зададохме въпроса защо не можем да задаваме въпроси: и понеже няма как да го зададем устно, го написахме.
Автор: Райко Байчев
