Безспорно е, че пред избирателя, зрителя, читателя стои не един, а мрежа от политически когнитивни дисонанси, които нарязват мозъка му на решетка, ако същият орган не е размекнат от току-що завършилите риалити формати. Да бяхте гледали "Ергенът", че да бяхте оглупели достатъчно, но понеже не го направихте, сега ще трябва да поразсъждаваме върху един хем отдавнашен, хем остро актуален проблем: Делян Пеевски.
Въпросът, който ще поставим, е, точно както самия Пеевски, максимално широк. И гласи: "Как да си представяме г-н Пеевски в момента"?
Възможно е вие да носите ненужен багаж от спомени, свързани с лятото на 2013-та година. Лято, подходящо да се назове и последното наивно лято на вашия политически живот. Ако случайно тогава сте спомогнали Пеевски да не стане шеф на ДАНС, както и още по-важното - да поставите невидимата барикада на отвращението, която политиката не може да престъпва, това хем е било добре, хем само така ви се струва. Никой не може да ви отнеме хубавия спомен, разбира се, но и никой не може да оспори нещо красноречиво днес. И то е, че покрай изпирането на Борисов, се изпира и Пеевски, при това, доста добре. Както казва стратегически Кирил Петков: две мнения няма. И като няма две, да кажем едното.
Прекрасният г-н Пеевски е нов образ. Говорим си за отговорен конституционалист. От чиято подкрепа и работа (знаем, че става дума за особено трудолюбив депутат, не пропускал и един парламентарен ден в последните години) ще зависи конституционната реформа. Това класиците обикновено наричат сюжет за гоблен, към което трябва да допълним - сюжет за края на прехода. Как започна прехода? Питайте предишното поколение. Как завърши - питайте моето и то ще ви каже: Пеевски писа конституция. Толкоз.
Прекрасният г-н Пеевски вече не трябва да бъде посрещан по предишния начин в парламента. Припомням: като султан, покрай когото подтичват и тук там се пребиват репортери и оператори, за да изтръгнат една височайша дума от неочакваната му поява (обикновено при вот на недоверие, когато трябва да се спасява правителство, ако ДПС участва пряко или косвено в него, и когато трябва да се сваля, ако ДПС не участва). Та тази одиозна фигура, която церемониално минаваше през кулоарите и наставаше бой, за да се запише на камера неговата половин дума по даден въпрос, вече ще се заобикаля с внимание. Прекрасният г-н Пеевски пише конституция, към него трябва да се отнасяме уважително, без неговата подкрепа реформата няма да е възможна, значи в никакъв случай не разваляйте доброто му настроение и го оставете да твори закони на спокойствие.
Прекрасният г-н Пеевски изглежда и като част от един нов, вълнуващ преход в мисленето. Новият чип, новата гражданска чакра гласи: аман вече от протести, аман вече от схизми, аман от разделения. Това са стари работи. Протестиращият човек, както бе казано на времето, е красив, но още по-красив е компромисният, отговорният човек, държавно угриженият човек. Този държавно угрижен човек се извисява над всички политически и корупционни кризи, той е способен да спои в съзнанието си всичко - демократи, корупционери, леви, десни, схемаджии, шанаджии, най-обикновени боклуци, нещастници, средна ръка изроди, академици; няма значение, ако цената да има държава, е да бъдат заедно, ще бъдат и пребъдат. Ето ви и един въпрос, според мен с очевиден отговор - щеше ли да има протести и вълна на възмущение ако Пеевски пишеше конституционна реформа само преди няколко не години, а месеци? Щеше ли да напълни любимия стадион на възмущението - жълтите павета пред Народното събрание и Министерски съвет? И да е така - не мислете много по този въпрос. Прекрасният г-н Пеевски вече служи на държавата. И виждам, че ще свикнете, според мен, учудващо бързо с това. Защото - време е да назова проблема - гражданското ви неподчинение навремето е било от същия комформизъм, който в момента ви кара да мълчите пред него самия - пред образа на прекрасния нов г-н Пеевски.
Автор: Райко Байчев
