Когато лидерите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев обясниха как ще бъде градено коалиционно управление, звучеше супер. Експертни групи говорят секторно, уточняват къде партийните програми имат допирни точки, очертават общи приоритети, след колко време трябва да бъдат изпълнени и под всичко това се полагат подписи. Даже имаше демократичен бонус – всичко ще става пред очите на хората, с излъчване на живо.
И точно излъчването на живо демонстрира какво значи "око да види, ръка да пипне". Видяхме подход, който силно миришеше на аматьорски. Първо – групите почнаха да си четат партийните програми. Това е все едно да идеш на изпит и да отвориш учебника там за пръв път. Или да я караш като на пленум - говорене, говорене, говорене и никаква полза, с изключение на опита да опазиш сам себе си. Предварително дали не можеха да си прочетат програмите и да систематизират в какво има съвпадение и в какво не според гледната точка на всяка партия и да почнат да обсъждат? Трудно е така, спор няма - по-добре да поговорим на ангро.
Още по-трудно е да бъде обяснено кому е нужно всеки експерт да става и да се представя все едно е в Римския сенат - дълго, протяжно, излишно! Още един пример за общото впечатление на политическата култура – липса на разговор по същество!
Най-важното обаче е, че почти няма разговор как ще бъде постигнат даден приоритет, след като бъде очертано съгласие, че ще бъде гонен. Защото например всички искат токът да е по-евтин или да не сме номер едно в Европа (и упорито да гоним същото място в света) по смъртност от КОВИД, само че дали начините това да бъде постигнато не са коренно различни според съответната партия? И как ще бъде преодоляно това - не се чува много силно ...
Дано да е просто скованост – за пръв път се прави такова нещо в България. Нормално е когато нещо се прави за пръв път, да има недомислици и пропуски. Но когато пропуските са прекалено елементарни, почваме да се питаме - ами ако така се случва и друг път, когато е сложно и не трябва да има грешки?
Автор: Ивайло Ачев
