От време на време се случват подобни неща - някой измисля безмерно глупава идея, но тъй като живеем в свободен свят и в относително демократично общество, я осъществява без проблеми. Такава глупава и безсмислена идея беше издаването на "Под игото" на шльокавица.
За всички остана загадка защо беше нужно да се прави някаква неразбираема "провокация" в защита на българския език. Шльокавицата беше хит през 90-те. От тогава насам влиянието й значително намаля. Тоест, българският език се защитава сам и няма нужда от абсурдни и бутафорни кампании. Те нито помагат, нито срещат одобрение.
За "Под игото" на шльокавица са загинали напълно напразно много невинни дървета и това е първата безсмислена загуба. Втората е на време и усилия, които можеха да се използват за толкова по-полезни каузи. Можеха да се издадат нови важни книги или да се преиздадат стари важни книги. Или ако някой толкова държеше да си прави реклама с маймуницата, можеше да напише собствена книга и да я издаде на шльокавица. А не да пипа Вазов.
Хабенето на време и ресурси, за да се унищожи една класика с единствената цел да гръмне новината по медиите, е глупост и престъпление срещу същия този език, който авторите на проекта уж искат да защитават. И понеже идеята беше безспорно глупава, българите реагираха толкова негативно.
Кирилицата е много наша азбука, много лична. Затова нямаме проблемите, които имат редица други славянски народи, с нейния упадък за сметка на латиницата. Шльокавицата беше и е продукт на мързел, не на криза на идентичността. И затова няма нужда години след като това е станало ясно, някой да си прави реклама по такъв брутален начин - уж с благотворителни и добри намерения да дърпа най-чувствителните струни в душата на българската култура.
Жалко за дърветата...
Автор: Десислава Любомирова
