Клавишът "Esc" (escape) от компютърната клавиатура действа като бутон за отказ при работата по някоя софтуерна програма, за край на изпълнението на някой файл и прочие. По аналогия, мнозина от нас се питат как да задействат днешната обществена, и по-точно политическа, среда в режим на escape, за да се опитат да я рестартират някак по-успешно, защото няма спор за това, че 7 извънредни избора за Парламент в период от 3 години са нещо ненормално, случващо се на фона на водените край нас свирепи войни. А, както е много вероятно, изборите в края на следващия месец октомври, при наличните политически играчи, няма да прекъснат тази серия от неуспешни избори и страната ни ще затъва още и още в блатото на безвремието с всички, произтичащи от това, неблагоприятни последствия.
Точно преди 90 г. в българската обществена среда е задействана функцията escape, известна повече като превратът от 09.06.1934 г., макар че по онова време никой не е имал представа за това, че някога човечеството ще ползва масово компютри и компютъризирани хардуерни устройства, в които, с помощта на функцията escape, може лесно да рестартира своя софтуер. Известни са фактите около въпросния преврат от 1934 г.
В периода след голямата световна рецесия (1929-1933) нашето общество изпада до голяма степен в политически хаос, който твърде много напомня днешния. Налице са множество партии, съюзи, движения, синдикати, кооперации, в които членуват значителен брой мераклии за власт, обединяващи се и разединяващи се във всякакви коалиции, както и при силно поляризирана и гласовита преса, плюс войнстващи улични и подмолни "патриоти". И всичко това се прави в името на благоденствието на народа, а всъщност – в частна полза. Тогава генералитетът взима нещата в свои ръце, като сваля безкръвно правителството на високоинтелигентния, но, в известен смисъл, безхаберен премиер, Никола Мушанов, като поставя за премиер небезизвестния, станал впоследствие пословичен със своята услужливост като превратаджия, Кимон Георгиев. След това вече няма партии, съюзи, движения, синдикати, кооперации, съпътстващи и обслужващи ги организации и политически печат (други медии по онова време е нямало), но... държавата ни не затъва, а точно обратното.
Още: Войната на Путин срещу Украйна - как ще свърши?
Периодът от 1934 г. до началото на Втората световна война (1939 г.) се смята за най-успешния за страната ни, която, пак по волята на недалновидни наши политици от края на XIX-ти и началото на XX-ти век, е оставена да бъде преимуществено аграрна. Парламентът продължава да работи, но като депутати се явяват вече само личности или, както в днешно време ги наричаме, мажоритарни избранници. Ролята на царя е била отначало скромна в този преврат, но впоследствие нараства, както апетитът с яденето, а симпатиите му към случилото се е било осезаемо. Сякаш и народонаселението е било доволно от отсъствието на досадните партии и техните партизани.
За съжаление, в края на 30–те години на миналия век, на световната сцена започват да играят огромна роля две много силно съперничещи си и същевременно достатъчно близки като съдържание леви идеологии – тази на съветския комунизъм и другата – на немския национал-социализъм. Отначало двете идеологии, представени от своите държави, демонстрират единство – сдушват се, както се казва, но впоследствие се сбиват и крайният резултат от това е много тъжен – 100 милиона загинали войници и мирно население по земята. А ние, като малка държава, сме били принудени да лавираме между чука и наковалнята. В крайна сметка губим. Губим всичко – територии, стотици хиляди избити българи, включително и елита на нацията, тригодишна съветска окупация, следващи десетилетия на псевдосоциализъм, който завърши в 1989-та с фалит и разруха.
Уважаеми читателю, правите ли някои настоящи и евентуални бъдещи аналогии, иначе казано предвиждания, със случилото се у нас преди 90 г.? Смятате ли, че се налага в момента да бъде приложена функцията escape в обществената ни политическа среда? Моя милост съм убеден, че това е необходимо, но, в рамките на подобни разсъждения, естествено възниква и въпросът: кой може днес да направи у нас подобен и успешен политически escape? Днешният генералитет ли? За съжаление, не, защото това са преобладаващо безинициативни хора с манталитета на задължително подчиняващи се някому. Не искам да коментирам кой е този някой, комуто по конституция се подчинават нашите военни. Него виждаме всички. Той е пред нас със своите натрапващи се кусури.
Следователно какво? Други са хората, които в наше време трябва да се опитат да приложат успешно функцията escape в нашето обществено политическо пространство. И това, според мен, са образованите и мислещите наши сънародници. Не висшите военни, не богаташите, не бедняците, не кресливците, не компроментираните ни псевдополитици, а тези, които си вадят тихо и успешно хляба с ръцете и с ума си, като си дават ясно сметка за това, че единственото място на България е в Европа, а не в Азия. Тези хора могат! Не! Те трябва да направят днес един безкръвен политически escape, като онзи от 1934-та и не начело с някой професионелен превратаджия, а с човек – висообразован, решителен, с честно име, опит и добра биография, милеещ истински за нацията.
Още: Освобождение срещу заплащане
Друго решение нямаме!
Автор: Никола Темелков, написано на 22.09.2024 г., София, в Деня на независимостта.
