Навръх празника първи юни, пред очите на гостуващи в парламента деца, български депутати се хванаха за гушите. Бяха на крачка от меле и само минути ни деляха от един ужасно срамен детски празник. Защото депутатите се държаха като в детска градина. Нямаме основания да ги подозираме в по-високо интелектуално ниво.
Разбира се, сбилите се народни представители се смятат за напълно прави, макар че единият се извини. Искрен Митев от "Продължаваме промяната" обясни, че не искал да хваща за гушата лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, а само да му оправи вратовръзката.
Ама оправяйте си ги тия вратовръзки някъде другаде, бе!
Възраждащите се депутати се юрнаха да защитят своя лидер, който пък, бидейки истински мъж, се закани: "На този тъпак ще му разбия носа!" Какъв изящен изказ! Какъв политически финес!
Какво ли са си казали в този момент дечицата горе на балкона за посетители? Сигурно "Бъл-га-ри, ю-на-ци!". Или "Мач-кай, Ко-це!".
Това шоу е срам за българския парламент. Не че има накъде повече да му падне рейтингът. Депутатите най-редовно се обиждат и си крещят като пъдари. Срамното е, че свикваме с това.
Но имам обосновано подозрение, че лансираните като патриоти политици са с по един слой алуминиево фолио - не около главите, а вътре, около мозъците. Може да е вродено, но може и да е имплантирано. Може да има и някаква връзка с Международната космическа станция или просто с някой сателит. Защото по странен начин, вероятно строго секретен, така наречените патриоти действат идентично, просто се копират един друг. Артикулират едни и същи бълнувания, играят по сценарий, написан сякаш от една ръка - вероятно лява.
А дали пък споменатото алуминиево фолио не предизвиква и тази вербална и физическа агресия? Това е толкова мъжкарско, толкова юнашко и наше, родно! Преди да отидеш да се биеш за Отечеството, защо да не се сбиеш с колегата, например? Особено ако той не е патриот, а продажник и слуга на чужди интереси?
Да си спомним Сидеров. Неговите ярки вербални изстъпления обраха златните малинки в българския парламент. Неповторимото уан мен шоу на Павката Шопов пък може и да не е точно агресия, но също е нещо, което не се забравя лесно. Ами Валери Симеонов? Кого ли не наруга, кого ли не прокле, че и една баба си го отнесе, макар и далеч от жълтите павета. За Марешки по-добре изобщо да не отваряме дума. Един сал е по-фин - Джамбазки, но той пък мята пиротехнически средства по протестиращи, след което ги полива с маркуч и така някак тушира представата за грубост и се получава един по-балансиран образ на патриот-негрубиян.
Истината за алуминиевото фолио в главите на псевдопатриотите все някога ще бъде разкрита - я от Магаданския научен институт, я от друга група съветски учени. Ще излезе наяве. Както излезе наяве истината за това кой с какви пари си купува баровска къща - там просто няма данни за престъпление, поне според прокуратурата, а няма как да не ѝ вярваме.
Предизборно или по-точно междуизборно можем да обобщим: Корабът потъва бавно, патриотизъм има за всички. За някои има и бой. Да, нашите парламентарни патриоти си поддържат имидж на побойници - всичките до един. Даже се хвалят с това, ако случайно камерите пропуснат да запечатат поредния им бабаитлък.
Хляб и зрелища - добре, само дето хлябът е все по-скъп, а зрелищата - все по-тъпи.
Автор: Стефан Стефанов
* Заглавието е на редакцията
