"Защо точно майките на деца с увреждания протестират"? Въпросът отправи вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов в кулоарите на парламента във връзка с избора на Валери Симеонов за зам.-председател на НС и протеста срещу това решение.
Ще ви отговоря вместо протестиращите майки, неуважаеми г-н Каракачанов. Защото за проявите на наглост и безочие няма давност. Майките от "Системата ни убива" явно не страдат от къса памет и не са забравили не само обидите на вашия коалиционен партньор Валери Симеонов, но и безпардонното му отношение след това.
"Щом има грешка, има и прошка. Колко пъти искат да му отрежат главата", попита още Каракачанов. Може би трябва да ни стане жал за Валери Симеонов. Наистина изразните средства на Каракачанов са показателни. За тези хора отнемането на сладкия пост се приема като "отрязване на главата". И забележете още нещо - фразата "колко пъти иска да му отрежат главата" означава и друго - че Каракачанов счита, че моралният провал след някакъв период от време би трябвало да може да се обновява. Примерно - провалиш се като политик, лъсне пълната ти липса на чест и достойнство, отрязват ти главата. Обаче мине малко време и ти пораства нова глава. И ето сега, на Симеонов му пораснала пак нова глава, той наново е зареден с морал и достойнство, а вие искате сега пак да му я режете. Изглежда според Каракачанов трябва да разберем, че моралът е нещо, което губиш за няколко месеца, но после го придобиваш пак - като в компютърна игра, в която се рестартираш.
Когато избухна скандалът с обидното отношение на Валери Симеонов към майките на деца с увреждания, определих лидера на НФСБ като "символ на българската политическа класа". Но прибързано му отредих приза за наглост в българската политика. Истината е, че съмишленикът му Каракачанов не пада по долу.
Години наред Каракачанов, използвайки без никакво право абревиатурата ВМРО, която е истинска светиня за българите, удобно се е настанил в управлението на държавата. Кичейки се с патриотичен етикет, без да поема отговорността на собствен мандат и без необходимото доверие за такъв, без да представи реална икономическа платформа, родолюбието му е само проформа.
Обичта към родината е естественото състояние на човешкия дух. Не е нормално родолюбието да се използва като средство за политическа употреба. Като някаква софра за хранене и презерватив за предпазване от всякакви обвинения за далавери, защото видиш ли "си родолюбец". Абсолютна гавра и кощунство с чистата емоция на хората.
Каракачанов е в политиката от много години. Крайно време е да да отговори на някои сериозни въпроси. Какво постигнахте през тези години в политиката, г-н Каракачанов? С какво подобрихте живота на българския народ? Облагодетелствахте ли се лично от политическата си кариера?
На тези въпроси трябва да отговорят и Валери Симеонов, както и останалите български политици. Непрекъснатият спад в доверието към тях трябва да бъде ясен сигнал.
Подобни въпроси бих задал и на премиера Борисов. Докога ще управлявате с псевдопатриотични или етнически патерици, г-н Борисов? За какво преговаряхте в САЩ? За сделки, касаещи българския народ или за да не се стигне до нов "Апартаментгейт" с разкрития, тръгващи от медия, финансирана от бизнес кръгове зад Океана?
Доналд Тръмп е представител на военно-промишления комплекс в САЩ. Той не обича празните думи, а сключването на конкретни сделки и договорки. Крайно време е вече да си зададем въпроса и чии интереси защитава премиерът на България, неговите вицепремиери и надолу по веригата.
Защото истината не е въпрос на гледна точка. Хубаво е да се знае кой кого точно представлява. Всичко останало са сладки приказки за лека нощ. Не се ли наспахме обаче... Не е ли време да се събудим?
Автор: Тодор Беленски
