Преди два дни депутатът от „Демократична България“ („Зелено движение“) и заместник-председател на парламентарната група Владислав Панев се снима с колегата си от ДПС Делян Пеевски. Селфито предизвика буря от възмущение в социалните мрежи и авторът засрамено го свали и избухна в извинения. Стигна се дотам, че подаде оставка като заместник-председател на парламентарната група. Но си остана депутат.
Това вократце е историята на паметното кадро. Което продължава да се тиражира в медиите, макар и махнато от страницата на автора във Фейсбук. Какво да се прави, някои неща, като например споделени фотоси, не се връщат. Въпросът е каква цена плати един иначе умен човек като Владислав Панев за една спонтанна лудория. Със сигурност, щом е свалил снимката, е почувствал и вина. Вероятно подаването на оставка като заместник-председател на ПГ е вид покаяние и посипване на главата с пепел. Отделно извиненията, които поднесе на всички подразнени от фотоблизостта му с тази „еманация на олигархичния модел в България“, както самият Панев нарича Пеевски. Цитатът е точен и е от едно от писмените извинения на депутата на страницата му във Фейсбук.
Какво обаче виждаме на снимката? Един неизкушен от политиката човек съзира двама усмихнати мъже, които са се снимали някъде. Между тях няма вражда, няма конфронтация. Сценката е толкова мила, че прилича малко на онова видео, нашумяло през тези дни, в което Анди Гарсия се снима с уличен музикант, който изпълнява най-популярната мелодия от „Кръстникът“. Между двамата цари хармония и взаимна радост. Разликата е в това, че музикантът не знае до последния момент кой е Анди Гарсия и не крие изненадата си, когато разбира. Щастлив е, че се е снимал с човека от неговата мелодия.
Работата е там, че Владислав Панев прекрасно знае кой е Делян Пеевски или иначе казано, с кого се снима. И не е ясно кой от двамата на снимката се усмихва по-дяволито: Дали Владислав Панев с благородното си схващане, че по този начин изобличава и бори корупцията, или Делян Пеевски, който съзнава, че подобна снимка ще вбеси привържениците на ДБ. Както и стана.
Цялата история (като изходим от усмивките на двамата участници във фотокомпозицията), придобива леко шизоиден характер. Към нея не може да има една гледна точка. Ако е така, отиваме при пламенните демократи, които клеймяха Панев и въобще не схванаха закачката му. А те, уви, в много случаи мислят еднолинейно, досущ като най-възрастните си дълговечни противници от БСП.
Ако не е имало закачка, а е било просто леко тийнеджърското „Мамо, виж ме, аз съм в парламента с Шиши“, толкова по-зле за Панев.
Ако обаче проявим толерантност и разбиране към възмутените от снимката, излиза, че Панев не уважава мнението на тези, които с гласовете си произведоха от него депутат. И, което никак не е добре, не се съобразява с тях. Или за момент е забравил кой е Пеевски и срещу какво твърди, че се бори ДБ.
Защото, откъдето и да го погледнеш, злополучната снимка показва просто двама усмихнати колеги.
Автор: Спасиана Кирилова
