Тихомълком и въпреки съдебно решение Дирекция „Миграция” и МВР предадоха бизнесмена Абдуллах Бююк – защото нямал валидни документи и уж при рутинна проверка, проведена ден след като шефът на „Миграция”-та Николай Николов издал заповед за връщането на Бююк на режима на Ердоган. Предаването става факт, след като Бююк търси убежище в България, защото не счита, че би получил справедлив процес в Турция, където го търсят за връзки с Фетуллах Гюлен.
Коментар на редактор
В българската история имаме величави фигури като Васил Левски, но имаме и такива като поп Кръстю – и то далеч повече от тези като Левски. Случаят с Бююк е поредно повторение на предателската ни жилка – тази, която Захари Стоянов добре описва по косвен начин в своите „Записки по българските въстания”. Там, ако сте забравили, след погрома на Априлското въстание български бунтовници влизат в кошарата на някакъв турчин и не крият какви са, но му искат хляб, а турчинът първо им сварява кафе, после ги нахранва обилно и когато да му платят, той отказва с думите, че само бил спазил закона на гостоприемството, нищо повече, освен и че показва на бегълците откъде да минат, за да заобиколят башибозука. Какво правят след това българските овчари и по-точно дядо Въльо мисля не е нужно да припомням - макар че не съм много сигурен вече кой колко чете извън Фейсбоклук. "Дядото" беше един мазен, угоден, все гледаше да е стабилно положението - прилики, прилики, прилики ...
Без документи бил Бююк – ама изтекли ли били, ама откраднати ли, никой не знае. Вътрешният министър Румяна Бъчварова казва едно, зам-главният секретар на МВР Георги Арабаджиев и директорът на Дирекция „Миграция” Николай Николов – друго. А че по българския закон българските власти са длъжни да обяснят на хора като Бююк възможността да потърсят убежище заради риска да им се случат „случки” само заради убежденията им, ако се върнат в родината си - няма значение. И че съдът ни казва, че не може да се очаква справедлив процес за Бююк в Турция.
Между другото, веднага след "преврата" в Турция осем турски военни избягаха в Гърция. Там съдът реши да мине през цялата процедура и да разгледа молбите им за политическо убежище. Турците се признаха за виновни, че са влезли незаконно т.е. без валидни документи, но Гърция не ги прати на моментално заколение при Ердоган. Специално го припомням за дребните душици, наричащи се премиери, министири и шефове на едикаква си дирекция и оправдаващи се с бюрократични елементаризми.
Да живее свободна и правова България!
