Водим си, значи, кампания, прославяме се по всички канали и ефири, влизаме в парламента и вземем, че се откажем. Не един, не двама, а цели 14 души се отказаха от спечелено депутатско място в 45-ия парламент. Тази особеност на българския национален риболов трябва да бъде взета предвид, когато говорим за промени в Избирателния кодекс.
Защото какво друго е, ако не чиста измама, да накараш някого да гласува за теб и после да се врътнеш като една булка-беглец?
Законът го позволява и в повечето случаи от мандата си се отказват хора, които са сигурни, че ще бъдат министри, дори го правят чак след гласуването на правителството. В историята има и случаи, в които човекът става евродепутат или отива на дипломатическа работа. Или пък поема някаква друга длъжност, изискваща отказ от депутатското място.
Но извън тези случаи или разбира се, някакви сериозни здравословни причини, нищо не извинява подобно подвеждане на избирателя. Откъде накъде ще гласувам аз за лицето Х, а то ще преотстъпва моя вот на лицето Y? Това би било особено болезнено, ако съм дала и преференция за лицето Х. Забележете - днес това се случва, без въобще да са престъпили прага на Народното събрание.
Подобно игнориране на избирателя у нас се приема за напълно нормално. А не трябва. Иначе за какво изобщо има имена в листите? Нека да си бъдат само цифри - номер едно, номер две и така нататък. Тогава на никого няма да му пука кой номер е влязъл, нали за партията е важна общата бройка мандати. Този вариант значително би улеснил и поевтинил предизборните кампании, обаче законът казва друго.
Законът явно е доста несъвършен и би било добре да се поправи, както се случва с огромна част от продукцията на почитаемите законотворци.
Едно от логичните обяснения на такова поведение е даване на име под наем. Известна фигура, която изобщо не иска да е депутат, влиза в листите, привлича електорат, печели мандат и после го отстъпва в името на партийното благо. Срещу нещо за себе си, естествено. Тези игри обаче се въртят от партийните ръководства и рядко самата персона носи цялата отговорност.
Друго обяснение е това отстъпване да се случва заради имунитета - влезлият може да няма нужда от него, а за следващия в листата да е животоспасяващ. Това обаче може да отпадне само ако отпадне и имунитетът като цяло, което не е решение.
И третият вид обяснение на подобно поведение е ако ставайки депутат, трябва да подпишеш някакъв документ, за който преди не си знаел. Той може да бъде свързан само с лоялност, но може да има и финансови параметри. Тогава обаче просто си един обикновен неумеятник, който се е захванал с политика, защото му се вижда забавно. Е, не е забавно. И честно не е, но това е играта. Но отказвайки се, ти не я променяш, макар да си имал някакъв шанс да го сториш.
За Бойко Борисов изобщо можем да не споменаваме, защото познаваме егото му - няма как след три мандата премиер да седне като прост депутат. Но останалите? Да, по закон имат право да се откажат, но законът не ги задължава да кажат защо. Удобно измислено, нали?
Също толкова удобен за временно заетите със законотворчество е и друг пропуск - избирателят няма как да те отзове, ако не е доволен. Може да си протестира, разбира се, ако си приел тъп, калпав или лобистки закон. Протестите са напълно разрешени, особено в социалните мрежи. Но отзоваване не е предвидено. В партии като ГЕРБ лидерът, естествено, може по всяко време да "даде", да "махне" и да "сложи" когото и където си иска. Има лостове. Но избирателят няма. Има право на жалби и петиции. Всички знаем какво се случва с тях.
Всъщност проблемът не е само законодателен. Той е манталитетен. Защото изрична забрана за отзоваване на депутати няма. Тоест, разрешено е. Само дето никога не е правено с български депутати, колкото и да отсъстват от заседания и колкото и да не им пука за никакви обещания.
И няма как да се промени нито обществото, нито държавата, докато българинът гледа на своя вот като на пуснат тото-фиш - ако спечели, добре, ако загуби - бадева се е харчил.
Автор: Евелина Гечева
