61-годишната Гошка спечели 67,9 милиона евро от испанската лотария "Ла Примитива". Тази новина обикаля най-големите български медии от два дни и се превърна във водеща за много от т.нар. информационни източници.
Коментар на редактора
По случайност бях в Испания две седмици и се върнах точно в деня, в който новината за Гошка стана факт. Тъй като логично се бях пооткъснал от новините в България за половин месец, налагаше да понаваксам. И два дни тази новина ми се бута в очите почти от всеки български информационен източник, което само ми напомня каква всъщност беше медийната действителност точно в Испания.
За цели две седмици нито по испанската държавна телевизия TVE, нито по една от най-гледаните частни телевизии в Испания Cuatro не видях такъв тип новина да стане водеща. А новини от типа на печалбата на Гошка, да е жива и здрава, не липсваха. Стриктно обаче испанските канали започваха емисиите си с обществено важна информация – докъде са стигнали преговорите за съставяне на правителство, как върви кампанията за президентските избори в САЩ, икономически новини, криминална хроника, спорт, любопитни новини. Криминалната хроника също няма нищо общо с българската медийна действителност – испанският репортер запознава зрителите със случилото се и с подробности, цитирайки изказвания на официалните власти и на засегнатите страни, но без бутане на микрофон в лицето на жертвите и въпроси от сорта на „как се чувствате“ при ситуация, при която например някой психопат е наръгал сина ти тийнейджър.
Цялото това впечатление, което за пореден път здраво се запечатва в паметта ми при посещение на държава на запад от нашата, сега пак блести ярко пред очите ми – кои всъщност са приоритетите ни. И не мога да спра да си задавам въпроса – останаха ли някакви късчета, някакви остатъци от общество в България, след като личното щастие на Гошка се счита за по-важно от липсата на кандидати за президент от страна на почти всички големи партии? Да не говорим за евентуален дебат между кандидати от различни партии, недай си боже даване на обещания за водене на някаква политика ... Или да не говорим за официални дарители на дадена партия, които публично се разграничават от кандидата ѝ за президент, защото не са съгласни какви ги дрънка – примера с главния изпълнителен директор на Hewlett-Packard и Доналд Тръмп. Размечтах се ...
Мнозина ще подминат този текст с аргумента „поредните досадни драсканици“. Мнозина ще кажат „голяма работа“. След време същите тези мнозина обаче ще се сблъскат на улицата, в работата, в общественото пространство, с абсурдни проблеми, породени от липсата ни на желание да бъдем будно общество. Ще се запитаме как така няма и един читав учител за децата ни например, след като новини като тези за Закона за училищно и предучилищно образование не само не са водещи, ами дори трудно влизат в най-големите български новинарски емисии – за сметка на Гошка. Защото след това 99% от научилите за Гошка няма и да разберат, че тя всъщност не печели 67,9 млн. евро, а 54 млн., защото другите отиват за данъци. Няма и да проумеят, че за да спечели Гошка толкова пари, милиони други хора са дали от своите. И ще реват като ранена в сърцето пантера, когато отидат да си дадат спестяванията в някоя популярна каса, защото някой „много любезен“ е обещал да им върне 14% лихва - както лотарията обещава милиони, но не ЗА милиони (хора).
Така е с Гошковците – един получава миг на радост, а след това идват акулите и оглозгват милионите му. Не може да е иначе, след като Гошка живее в Испания кажи-речи от началото на века, но още не е научила испански език. А българските медии се стараят по всякакъв начин да произвеждат нови Гошковци. Надявам се все пак да доживея и да видя как при някоя такава "сензационна печалба" българските медии масово ще обяснят какво трябва да направи новата Гошка, за да не се изпарят парите ѝ докато се обърне. Тогава ще съм сигурен, че в България възпитанието на мисълта е взело връх. Дотогава – C'Est La Vie!
