Два пъти годишно се хващаме за главите по образователни теми - покрай матурите и покрай резултатите от PISA. За разлика от учителите, които ежедневно се въртят в тази центрофуга и малцина от тях гледат на работата си като на мисия. Повечето са тотално отвратени от безумията на МОН, но не смеят да гъкнат, защото в тази система изразяването на мнение е колкото опасно, толкова и безсмислено.
Самото просветно министерство от поне 20 години се прави, че проблем няма и си зарива главата в пясъка. Добре, явно там така са си решили. Но сме длъжни да им посочим, че при тази щраусова позиция главата ти може да е в пясъка, но всичко друго ти е навън.
Вместо да седне заедно с учителите да види какво може да се направи, това ведомство дундурка някакви лелки, неспирно и вероятно пожизнено участващи в правенето на учебни програми и на учебници. Тяхната нескопосност е видима от всички. Но няма сила, която да ги отмести, както и пишман синдикалистката Янка Такева. Бяха я пуснали в някакъв общ кадър с Тутанкамон от някаква конференция и би било наистина смешно, ако не беше толкова близо до истината.
Учители и директори нескрито роптаят, че бумащината ги затрупва. Че нито те, нито учениците имат свободно време. Че колкото повече министерски нововъведения излизат, толкова по-плачевен е крайният резултат. Разбира се, същото това многострадално училище ражда и шампиони от световни олимпиади и състезания. Парадокс, който също си има обяснение - факторите за успех, за изграждане на силни и мислещи личности, са много и не можем да търсим най-простото обяснение, като виним само училището.
Колкото и да ни утешават, че по целия свят има спад в нивото на учениците от пандемията насам, това е доста слабо успокоение. Едно е детето да има няколко точки по-малко, отколкото преди пандемията, друго е да не може името да си напише без грешка. А у нас е точно така. Учениците все по-трудно се изразяват, не умеят да мислят самостоятелно, не четат, а математиката им е досадна. Трудно им е да внимават в час и още от ранна възраст имат проблеми с концентрацията.
Тези плачевни резултати от PISA би трябвало да насочат общественото внимание към причините, които далеч не се изчерпват само с безхаберието на МОН. Първата и най-безспорна от тях е ценностната ни система, в която първенство държи не това, което знаеш и умееш, а това, което притежаваш. Личностните качества, включително най-елементарните умения за изразяване, четене и смятане, са нищо. Те не ти носят пари. Пари можеш да изкарваш и със стотина думи речников запас. Всичко останало просто не ти е нужно.
Тази визия за нещата е наложена в обществото и продължава да се налага - и от медии, и от управници. Ами чуйте ги как те самите говорят - в парламента се говори като в казармено спално помещение, че и по-зле. Хората, които трябва да формират вкус и обноски - тези от екрана, какви са? Дайте да прецъкаме с дистанционното - то не са Златки, то не са разни мучащи мачовци в някакви тъпи риалити формати... На техния фон откровените чалгаджийки стоят направо като Нобелови лауреати: Няма такава вулгарност: Цинизмът в парламента е вече на нивото на селската кръчма
Вероятно има изход, но за него са нужни не поединични и не опълченски усилия, а сериозна държавна стратегия за спиране на тоталното опростачване. Това няма как да е работа само и единствено на МОН или на училището. Всяко семейство, всеки родител е длъжен да тласка своето дете по пътя на успешното саморазвитие, да контролира израстването му в правилната посока и да се грижи не само за това хладилникът да е пълен, както правят повечето българи.
Всичко е въпрос на приоритети. Едва ли във Финландия или в Сингапур образователните върхове са се получили от само себе си. Едва ли нашият генетичен фонд е по-калпав от техния. Просто трябва да обърнем приоритетите и да се фокусираме върху знанията, моженето и мисленето, а не върху властващия две десетилетия мускул на Винету.
Държавата има много лостове, които изобщо не използва. Например, да спре наркотиците в училищата. Всеки трети ученик употребява някакви наркобоклуци, а ние искаме да слагат правилно запетайките. Органите на реда, вместо да се занимават с политически поръчки и интриги, да приложат желязна хватка на разните дилъри и наркобарони и поне в училище да нямаме този проблем.
Държавата може и още много неща да направи и е време най-сетне да постави собственото си бъдеще като червен приоритет - няма по-важно нещо от децата. Каквото и да ни струва, трябва да ги подготвим за живот, работа и развитие. Някои от тях ще отлетят нанякъде, ако са понаучили езици и някакви професии. Другите, които не са, ще останат. И ще ни управляват.
Автор: Стефан Стефанов
