Политиката в България отдавна се базира на пари и интереси, а парите и интересите пряко зависят от политиката. Схемите и порциите са установени, борбата е кой ще ги управлява. Политиците от всички цветове и партии знаят тези принципи и се съобразяват с тях.
Защото, който не играе по тези правила, бързо става "клиент" на НАП, ДАНС, КЗК или дори на прокуратурата. Големите играчи у нас не обичат да им разбъркват схемите и имат всички средства – законови, икономически, даже и криминални, за да накажат съгрешилите.
Публична тайна е, че в България законите и държавните институции обслужват и защитават силните на деня и се използват за разправа с неудобните. А какво по-неудобно от министър, който не признава лобита и връзки, пречи на раздаването на порциите, спира държавните подаръци към едри бизнесмени и има самочувствието открито да заяви, че ще изчисти страната от корупцията с всички средства?
Да, става дума за Кирил Петков – "Харварда", за когото от няколко дни се говори, че нямал законно право да бъде министър, защото имал двойно гражданство. Първо се усъмниха в дипломата му, сега наред е гражданството, за което го натопиха чак пред Конституционния съд. Следващата фаза, познавайки откъде идват атаките, е да "излезе нещо" за сексуалната му ориентация или пък да го обвинят, че "яде деца".
Сценарият е ясен – непокорният министър трябва да бъде очернен по всякакъв начин и спрян на всяка цена, най-добре да бъде отстранен от поста, за да не пречи на държавните милиони да потекат към "правилните хора". Трябва не просто да бъде наказан, а да бъде сложен край на политическата му кариера, защото вече е направил е твърде много поразии и няма прошка.
Изпълнявайки тази директива, политици и близки до бившата власт медии правят всичко възможно, за да обрисуват Кирил Петков като враг номер 1 на отечеството. Хората, чиито сметки е объркал, искат да го превърнат в нещо като жертвен агнец на олтара на властта.
Низко и гнусно, ще си кажете. Ами такова е. В страна, където и хората, и бизнесът гледат към държавата с гневно-заплашителното "Кой ще ни даде пари?", няма как да е различно.
Петков е опасно почтен – няма шкафчета и кюлчета, няма мръсни тайни и зависимости. Вместо тях има професионализъм и конкретни идеи за възраждане на икономиката. Да се чуди човек за какво да се хване, когато иска да го оплюе.
Икономическият министър става все по-популярен, особено сред по-младите градски хора, защото е интелигентен и възпитан, но и решителен и директен, когато е нужно. Доказал е, че реално е готов да се бори с кражбите и лъжите, завладели страната ни от десетилетия.
Заявката му, че иска да продължи да бъде политик, го прави още по-опасен за статуквото. Затова и подигравките с дипломата му се превърнаха в яростни атаки срещу правото да бъде министър.
Със сигурност не всички харесват хора като Петков. Някои си искат дребната ежедневна далаверка и не им трябват разни "дървени философи" от Харвард, които да им развалят рахата и да ги учат как да живеят. Свикнали сме нагли и алчни олигарси и компрометирани политици да ни хвърлят трохи и да ни лъжат, че някой ден ще се оправим, докато ни пробутват стари вицове и дебелашки шеги от едно време.
Още щом влезе в политиката, медиите и политолозите нарекоха Слави Трифонов антисистемен играч. Истинските антисистемни играчи обаче са хора като Кирил Петков и колегата му Асен Василев, защото само за няколко месеца успяха да пресекат дългогодишни схеми за крадене на държавни пари и да запушат дупките в корумпираната ни система. И то напълно според закона. А това няма как да им бъде простено.
Автор: Илия Лазаров
