Признавам, че отдавна съм увреден – дори в почивни дни гледам да следя какво се случва и какво не се случва по света и у нас. Предимно у нас де, че светът е много широк и няма как.
Докато гледах тези дни няколко неща – как Цветан Цветанов го оневиниха, как със смел размах подкараха Бобокови и как Божков продължава да разказва истории, които отдавна станаха ясни на всеки, който иска да са му ясни, си мислех какво всъщност като общество най-много не обичаме. И пак стигнах до вечния отговор – да ни развалят спокойствието. Ама спокойствие на всяка цена – на цената другите да ни го пазят, ние да не си мърдаме пръста и като се налага за нашето спокойствие да нарушаваме чуждото.
Защото няма как да си обясня по друг начин няколко неща, които различни колеги подчертават в свои коментари. Например – подсъзнанието на прокуратурата за Цветанов. Ето какво пише прокурор Валентина Маджарова, избрана за прокурор номер 1 на България през 2015 година, сега част от Специализираната прокуратура: "По преписката не са събрани данни (…), които да сочат за извършени корупционни и други престъпления от страна на Цветан Цветанов, в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност. Това от своя страна не позволява излагане на аргументи, обосноваващи липсата на достатъчно данни за наличие на обективните и субективни белези по конкретни престъпни състави". Последното изречение е наистина покъртително – защото всъщност така казано излиза, че ИМА достатъчно данни за наличие на обективни и субективни белези по конкретни престъпни състави. Защото щом не позволява излагане на аргументи, обосноваващи липса на данни за наличие на данни, значи няма аргументирана липса - остава да има наличие! Или както казва д-р Тони Филипов т.е. Стойко Тонев в своя знаменит коментар за reduta.bg: Или аз не разбирам?! А може пък и друго да разбирам, но какво от това ...
Покрай невинността на Цветанов понаучихме доста и за виновността на Бобокови. В организирана престъпна група са, но кой я командва – ще разбираме нататък. За колко пари става въпрос в тази група – и това по-нататък. Колко тона опасен боклук ни е натресла групата – също по-нататък. Сега обаче си имаме списък с имена и милиони. Той какво значи – засега подозренията на държавното обвинение няма да се обявяват публично, текат проверки. А докато текат проверки, обвинения за всичко това може ли да се повдигнат? Отговорът в коментара на Петя Владимирова за "Дневник" е много категоричен – ТУК! Другото ще го видите по медиите с тлъсти заглавия, миришещи на успех в борбата с организираната престъпност. Като дойде време за присъди или липсата им, ще остане само "ние ги хващаме, те ги пускат" ...
Не остава по-назад и Васил Божков – сериалът тече. Днес вече и в картинки, явно иска да е по-шаренко. Но в казаното има два много интересни момента. Първо – как взел със себе си приятел, когато с „разбойниците” пишели Закона за хазарта. Второ – как заместник-главатарят по финансите му казал: "Ще работиш по този закон и ще ни даваш 20% от печалбата си, иначе ще отменим закона". Това дали не значи, че Божков има свидетел и съответно кой е той? Защото с карикатурки е ясно, че до край не може да стигне, но със свидетели, записи и документи става много различно. Толкова различно - не просто дали прокуратурата разпитала Владислав Горанов, а дали ще му повдига обвинение! И не само на него.
Всичко това обаче си е точно като коронавируса. Когато беше в пик, само за това се говореше, дори и Фейсбук войни горяха – кой ходи някъде и как вреди на всички. Сега вече маските паднаха, та се не видяха – някак се удържат по разпоредба и парченца съвест, но за социална дистанция предимно си спомняме с носталгия. Така и с Цветанов, Бобокови и Божков – като се позаинтересува малко човек и му става ясно, но хич и не ни интересува. Така де – всички са маскари! Но докато всички са маскари, читави няма да има. Защото изобщо не ги търсим. А търсенето почва, когато почнем да отделяме плявата. Това става с правосъдието – не през мисирките и Фейсбук! Но явно трябва по-силно да ни засегне лично, че да се сетим - както коронавирусът го стори на някои места по света, не и у нас.
Автор: Ивайло Ачев
